Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 29

Натиснах едно копче.

Записът се завъртя. Екранът остана пуст. Чух гласа на Дейв да пита за стая 106, после отговорът, че там нямало никой. След това той каза, че желае да остави съобщение, чрез господин Дони, но за някой друг и че господин Дони щял да разбере. Момичето го попита дали желае да включи видеоизображение. Той й каза, че може. Последва пауза. Сетне отново нейният глас, че може да започва. Все още образ нямаше. Нито говор. Чуваше се само тежкото му дишане и някакви драскащи звуци. Десет секунди. Петнадесет…

— …ме спипа — произнесе накрая той и пак повтори името ми. — Исках да ти кажа, че те познах… Не по маниерите, нито по нещо, което си казал… просто по твоя стил… на мислене и изразяване… за електрониката — и всичко останало — странното усещане, че те познавам отпреди, не ми даваше мира… и след като проверих за името ти сред публикациите по нефтохимия и морска биология… Ще ми се да узная с какво точно си се занимавал през всичките тези години… Но вече няма време за това. Все пак исках да знаеш, че… че не успя да ме заблудиш.

Последва около четвърт минута тежко дишане, което завърши с мъчителна кашлица. Сетне той продължи сподавено:

— …дрънках твърде много… и твърде бързо… няма смисъл вече… не ми достигат… силите…

Едва тогава на екрана се появи изображение. Беше се подпрял върху масата, с лице обляно в кръв. Очилата му бяха изчезнали и той мижеше късогледо пред себе си. Дясната страна на лицето му приличаше на кърваво желе, имаше огромна подутина на лявата си буза и още една на челото.

— …се промъкна зад гърба ми — продължи той все така мъчително. — Докато проверявах за теб… трябва да ти кажа какво научих… все още не зная… кой от нас е прав… Моли се за мен!

Ръцете му се сгънаха и дясната се плъзна напред по масата. Главата му се изтърколи надясно и картината угасна. Когато повторих записа забелязах, че китката му неволно бе ударила бутона за изключване.

Веднага след това изтрих записа. Съдейки по датата и часа, бил е направен само час след като го напуснах. Ако не е успял да повика помощ, преди да ме потърси, шансовете му за оцеляване изглеждаха нищожни. А дори и да е намерил сили…

Използвах обществен телефон за да набера номера на Дон, свързах се с него след известно забавяне и му съобщих, че Дейв е в тежко състояние, ако вече не си е отишъл и че трябва незабавно да изпрати линейка до офиса му. След това опитах да намеря Лейла Такъри. Оставих телефона й да звъни неприлично дълго, ала отговор нямаше. Вече взех да се питам колко време ще е необходимо на едно управляемо торпедо за да измине разстоянието от Мемфис до Сейнт Луис. Някак не горях от желание да тършувам из техническата информация на Палача, за да реша точно тази задача. Вместо това обмислих най-краткия маршрут.