Читать «Цената на риска» онлайн - страница 9

Рейдър я гледаше втренчено и се чудеше как е възможно такова хубаво момиче да говори така. Тя му хвърли един поглед, после бързо погледна пак към пътя.

— Не ме гледай така — сряза го тя. — Сам си избрал да рискуваш живота си за пари, малкият. И то за много пари. Знаел си цената. Не се дръж като безобиден дребен бакалин, който разбира, че е подгонен от отвратителни хулигани. Това е друг филм.

— Знам — отвърна Рейдър.

— Ако не можеш да живееш като хората, поне се постарай да умреш като хората.

— Нямате пред вид това — каза Рейдър.

— Не бъди прекалено сигурен. Имаш три часа и четиридесет минути до края на шоу-програмата. Ако успееш да останеш жив, чудесно. Мангизите са твои. Но ако не можеш, поне се опитай да им доставиш удоволствието, за което са платили.

Рейдър кимна, като я гледаше съсредоточено.

— След няколко минути отнвво ще те включат. С колата имам авария, слизай. Сега цялата банда на Томпсън е след теб. Те ще те убият, когато и ако могат, при пръв удобен случай. Разбираш ли?

— Да — отговори Рейдър, — ако оживея, мога ли да ви видя някой ден?

Тя сърдито прехапа устни.

— Поднасяш ли ме?

— Не. Бих искал пак да ви видя. Мога ли?

Погледна го с любопитство.

— Не знам. Забрави това. Всеки момент ще ни включат. Мисля, че най-добрият ти шанс е в гората надясно. Готов ли си?

— Да. Как бих могъл да се свържа с вас? След това, естествено.

— О, Рейдър, бъди внимателен. Върви все през гарата, докато стигнеш до едно изровено дере. Все малко ще те поприкрие.

— Къде мога да ви открия? — отново попита Рейдър.

— Има ми името в телефонния указател на Манхатън. — Тя спря колата. — А сега, Рейдър, бягай!

Той отвари вратата.

— Почакай. — Тя се наведе и ге целуна по устните. — На добър час, идиот такъв. Обади ми се, ако се отървеш.

Той вече бягаше към гората.

Бягаше между брези и борове, покрай уединени къщи с разчупени фасади и любопитни лица по големите прозорци. Някой от живеещите тук навярно бе извикал бандата, защото убийците не бяха далеч, когато достигна до изровеното дере. Тези кротки, възпитани, съблюдаващи закона хора не искаха да избяга, тъжно помисли Рейдър. Искаха да видят убийство. Или може би искаха да го видят как на косъм се спасява от смъртта.

В същност всичко се свеждаше до едно и също нещо.

Той нагази в дерето, зарови се в гъстия шубрак и се притаи. Бандата на Томпсън се появи на двата гребена, движеха се бавно и дебнеха за най-малкото движение. Рейдър затаи дъх, когато се изравниха с него.

Чу бърз пистолетен изстрел. Но убиецът беше застрелял само една катерица. Тя се сгърчи за миг и повече не помръдна.

Докато лежеше в тревата, Рейдър чу телевизионния хеликоптер над главата си. Чудеше се дали има камери, насочени към него. Възможно бе. И ако се гледаше, може би някой добър самаряни щеше да му помогне.

И така, докато гледаше нагоре към хеликоптера, Рейдър придаде на лицето си почтително изражение, сплете ръце и започна да се моли. Молеше се мълчаливо, защото публиката не харесваше религиозната показност. Но устните му се движеха. Това е предимството на човека. И те произнасяха истинска молитва. Веднъж някакъв зрител разбрал по движенията на устните, че показваният беглец се преструва, че се моли, а в същност просто си повтаря таблицата за умножение. Никаква помощ за такъв човек.