Читать «Цената на риска» онлайн - страница 7

Състезанието беше вълнуващо. Един мъж от Флорида откри съкровището в дълбока дупка, но една змиорка откри пък него. Друг водолаз докопа съкровището и една акула го изяде. Искрящата синьозелена вода потъмня от кръв, която излизаше добре на цветната телевизия. Съкровището се хлъзна към дъното и Рейдър се хвърли след него, като при това си спука тъпанчето. Той го издърпа от корала, откачи колана с тежестите и се отправи към повърхността. На десет метра дълбочина трябваше да се пребори с друг водолаз за съкровището.

Двамата маневрираха напред-назад с ножове в ръце. Мъжът замахна и разсече Рейдър през гърдите. Но Рейдър със самообладанието на опитен участник хвърли ножа си и откъсна шнорхела от устата му.

Това реши нещата. Рейдър изплува и представи съкровището в близкостоящата лодка. Оказа се пакет сапун „Феърлейди“ — „най-голямото от всички съкровища“.

Победата му донесе двадесет и два хиляди долара в брой и награди, триста и осем писма от почитатели и интересно предложение от едно момиче в Мейкън, което той сериозно премисли. Беше безплатно лекуван в болница за раната от ножа и спуканото тъпанче и му сложиха инжекции против инфекция от корали.

Но най-важното беше, че го поканиха да участвува в най-голямата шоу-програма за търсачи на силни усещания „Цената на риска“.

И точно тогава дойде бедата…

Метрото спря и го извади от унеса му. Рейдър бутна шапката си назад и забеляза през пътеката мъж, който го гледаше втренчено и шепнеше на една пълна жена. Бяха ли го познали?

Веднага щом вратите се отвориха, той се изправи и погледна часовника си. Оставаха му още пет часа.

На спирка Манхасет взе такси и каза на шофьора да го закара до Ню Салем.

— Ню Салем ли? — попита шофьорът и го погледна в огледалото за обратно виждане.

— Точно така.

Шофьорът щракна радиото.

— Такса до Ню Салем. Тъй да бъде. Ню Салем.

Потеглиха. Рейдър се намръщи, като се чудеше дали това не беше сигнал. Съвсем в реда на нещата бе шофьорите да докладват на диспечерите си. Но нещо в гласа на този човек…

— Оставете ме тук — обади се Рейдър.

Плати на шофьора и тръгна надолу по тесен селски път, който криволичеше през рядка гора. Дърветата бяха прекалено малки и прекалено далеч едно от друго, за да служат за подслон. Рейдър вървеше напред и търсеше място да се скрие.

Към него се приближаваше голям камион. Той продължи да крачи, като нахлупи шапката над очите си. Но когато камионът наближи, чу глас от телевизора в джоба си: „Внимавай!“

Хвърли се в канавката. Камионът се наклони и премина покрай него, като едва не го закачи, после изскърца и спря. Шофьорът се разкрещя:

— Ето го там! Стреляй, Хари, стреляй!

Куршуми брулеха листа от дърветата, когато Рейдър се втурна в гората.

„Отново е в опасност“, говореше Майк Тери и гласът му беше остър и възбуден. „Страхувам се, че Джим Рейдър се остави да бъде подведен от фалшиво чувство за сигурност. Не можеш да си позволиш това, Джим. Не, когато животът ти е на косъм. Не, когато те преследват убийци. Внимавай, Джим, има още четири часа и половина.“ Шофьорът нареждаше: