Читать «Цената на риска» онлайн - страница 8

— Клод, Хари, заобиколете го с камиона. Обградихме го.

„Обградиха те, Джим Рейдър, извика Майк Тери. Но все още не са те хванали. И ти можеш да благодариш на добрата самарянка Сузи Пийтърз от Саут Ориндж, щата Ню Джърси, Елм стрийт №12, за онзи предупредителен вик точно когато камионът връхлиташе върху теб. Тя ще се качи на сцената след няколко минути… Гледайте, приятели, нашият хеликоптер пристига на мястото. Сега можете да видите как Джим Рейдър тича и как убийците го преследват, как го обграждат…“

Рейдър пробяга около сто метра през гората и се озова на бетонно шосе, зад което се простираха гори. Един от убийците подтичваше през гората след него. Камионът беше стигнал до свързващо шосе и от разстояние около миля се приближаваше към него.

От другата страна се зададе кола. Рейдър изтича на шосето, като махаше отчаяно. Колата спря.

— По-бързо! — извика младата руса жена зад волана.

Рейдър се хвърли вътре. Жената обърна колата на шосето. Куршум проби предното стъкло. Тя натисна газта, като едва не сгази единия от убийците, който стоеше на пътя.

Колата отлетя, преди камионът да се приближи достатъчно, за да стрелят.

Рейдър се облегна назад и стисна очи. Жената се съсредоточи в карането, като наблюдаваше камиона в огледалото за обратно виждане.

„Отново спасен, извика в екстаз Майк Тери. Джим Рейдър отново беше изтръгнат от ноктите на смъртта благодарение на добрата самарянка Джанис Мороу от Ню Йорк, Лексингтън авеню №433. Виждали ли сте някога подобно нещо, приятели? Начинът, по който мис Мороу шофира и изтръгна Джим Рейдър от лапите на смъртта, е удивителен. По-късно ще интервюираме мис Мороу и тя ще ни разкаже за преживяванията си. А сега, докато Джим Рейдър бърза, може би към спасението си, а може би към нови опасности, нека чуем кратко съобщение от организатора. Гледайте! На Джим Рейдър му остават още четири часа и десет минути, за да бъде в безопасност, и всичко може да се случи дотогава.“

— Много добре — обади се момичето. — Изключиха ни вече. Рейдър, какво, по дяволите, става с теб?

— А? — попита Рейдър.

Момичето беше на около двадесет и няколко години. Изглеждаше експедитивна, привлекателна, недосегаема. Рейдър забеляза, че има хубави черти, стройна фигура. Забеляза и че изглеждаше сърдита.

— Мис — подзе той, — не зная как да ви благодаря за…

— Говари направо — прекъсна го Джанис Мороу, — аз не съм добра самарянка. Нае ме телевизионната компания Джей Би Си.

— Следователно програмата ме спаси.

— Умно разсъждаваш.

— Но защо?

— Слушай, това е скъпо шоу, Рейдър. И ни е нужно добро изпълнение. Ако броят на зрителите ни намалее, ще излезем на улицата да продаваме захаросани ябълки. А ти не ни съдействуваш.

— Какво? Защо?

— Защото си ужасен — горчиво каза момичето. — Ти си пълен провал, фиаско. Да се самоубиеш ли се опитваш? Не си ли научил поне нещо за това, как да оцелееш?

— Правя всичко, което е по силите ми.

— Бандата на Томисън можеше да те ликвидира много пъти досега. Ние им наредихме да не се горещят, да разтакават. Но това прилича на стрелба по изкуствен гълъб, висок метър и осемдесет. Бандата на Томпсън ни помага, но засега те могат само да симулират. Ако не бях дошла, трябваше да те убият, независимо дали предаването се излъчва, или не.