Читать «Цената на риска» онлайн

Робърт Шекли

Цената на риска

Рейдър предпазливо подаде глава над перваза на прозореца. Видя пожарния изход и тясна пътека под него, На пътеката имаше овехтяла детска количка и три кофи за боклук. Докато гледаше, иззад най-отдалечената кофа се подаде облечена в черно ръка, която стискаше нещо лъскаво. Рейдър бързо се сви. Един куршум счупи прозореца над главата му и проби тавана, като го посипа с мазилка.

Сега разбра, че и пътеката се охраняваше, както и вратата.

Лежеше проснат върху напукания линолеум, вторачен в дупката от куршума в тавана, и се вслушваше в шума пред вратата. Той беше висок, с кръвясали очи, не се беше бръснал от два дни. Нечистотията и умората се бяха отпечатали върху лицето му. Страхът се беше докоснал до чертите на лицето му — някъде изопнал мускул, другаде изкривил нерв. Резултатът беше изумителен. Лицето му показваше характер, защото се беше променило в очакването на смъртта.

На пътеката имаше един убиец, а на стълбите — двама. Беше в клопка. Все едно, че беше мъртъв.

„Разбира се, помисли си Рейдър, той все още се движеше и дишаше, но само защото смъртта засега не можеше да се справи с него. Много скоро щеше да го спипа. Ще надупчи лицето и тялото му, изящно ще наплеска дрехите му с кръв, ще нагласи крайниците му в някаква зловеща позиция от гробищния балет …“

Рейдър силно прехапа устни. Искаше да живее. Сигурно имаше начин.

Той се претърколи по корем и огледа мръсния, студен и влажен апартамен, в който го бяха изтикали убийците. Това беше съвършен, малък, едностаен ковчег. Имаше врата, която беше под наблюдение, и пожарен изход, който също беше под наблюдение. А имаше и мъничка баня без прозорци.

Пропълзя до банята и се изправи. На тавана зееше дупка, широка почти десет сантиметра. Ако можеше да я разшири и да изпълзи през нея до горния апартамент…

Той чу глухо тропане. Убийците бяха нетърпеливи. Започваха да разбиват вратата.

Разгледа дупката в тавана. Няма смисъл да се занимава с нея. Изобщо не би имал време да я разшири.

Те блъскаха вратата и сумтяха при всеки удар. Скоро ключалката ще се откъсне или пантите ще изскочат от изгнилото дърво. Вратата ще падне и двамата мъже с безизразни лица ще влязат, като изтупват праха от саката си.

Но някой непременно ще му помогне. Извади миниатюрния телевизор от джоба си. Картината беше неясна, но той хич не я и оправи. Звукът беше ясен и отчетлив. Слушаше добре обработения глас на Майк Тери, който се обръщаше към широката си публика. „… Ужасно място, казваше Тери, да, приятели. Джим Рейдър е наистина в ужасно затруднение. Спомняте си, че той се криеше под чуждо име в третокласен хотел на Бродуей. Това изглеждаше достатъчно сигурно. Но пиколото го позна и уведоми бандата на Томпсън.“

Вратата изскърца под многократните удари. Рейдър се вкопчи в малкия телевизор и се заслуша.

„Джим Рейдър току-що успя да избяга от хотела. Преследван по петите, той влезе в масивния дом на Уест Енд авеню №156. Възнамеряваше да се прехвърли по покривите. И щеще да успее, приятели, просто малко му оставаше. Но вратата към покрива беше заключена. Сякаш идваше краят… Но Рейдър откри, че апартамент №7 е необитаван и отключен. Влезе… — Тери спря, за да подчертае това, и после извика: — И сега той е затворен там, затворен като мишка в капан. Бандата на Томпсън разбива вратата. Пожарната стълба се охранява. Нашият телевизионен екип, намиращ се в една сграда наблизо, сега предава директно. Гледайте, приятели, само гледайте. Няма ли никаква надежда за Джим Рейдър?“