Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 141

— Май така ще е най-добре.

Джони се плъзна надолу, после пое Бети.

— Извинявайте, че объркахме нещата!

— Вината е и моя, ако изобщо има виновни. Ще ме представите ли на приятеля си, моля?

— О, разбира се. Глупи, това е господин Кайку. Много е симпатичен и ми е приятел.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Кайку.

— На мене също, Глупи — отговори Кайку и нещо се замисли. — Доктор Фтамъл, хрошията до Глупи не е ли командирът? Онзи, чиито очи заплашително святкаха?

Рарджилианецът погледна и потвърди:

— Да, той е.

— Хм… Попитайте го дали е докладвал на господарката си за конференцията.

— Щом искате…

Медузоидът поговори с командира и предаде отговора му:

— Твърди, че не е докладвал.

— Хм… Джон Томас, ние сключихме договор с хрошиите да се изпълни всичко, за което говорихме с вас. Но като разбраха, че не сме съгласни да ви предадем в ръцете им без гаранции, те изведнъж се отказаха от уговорката. Ще ми помогнете ли да си изясня дали това е било и желанието на приятеля ви?

— Да попитам Глупи ли? Ей сега.

— Чудесно. Само че почакайте… Доктор Фтамъл, бихте ли представили същността на съглашението пред хрошията Глупи в присъствието на командира? Или господарката не е в състояние да схване за какво става дума?

— Защо да не е? Когато са я довели тук, сигурно е била поне на двеста земни години.

— Нима? Е, говорете.

Рарджилианецът започна да издава необичайните скимтящи звуци на хрошианския език, като се обърна към Глупи. Един-два пъти Глупи го прекъсна, после му разрешаваше да продължи. Когато доктор Фтамъл свърши, хрошията попита нещо своя командир. Медузоидът обясни на хората:

— Тя пита възможно ли е това да е вярно.

Командирът започна да обикаля в кръг, доколкото позволяваше мястото, след което запълзя пред господарката си, а малката група представители на Федерацията отстъпи назад. Командирът беше подгънал крака под тялото си и приличаше на гъсеница. Изскимтя в отговор, без да вдигне глава от земята.

— Той признава, че е вярно, но моли за извинение, понеже бил принуден от обстоятелствата.

— Много ми се иска да приключи по-бързо — засуети се Кайку. — Стана ми хладно.

Краката му, и бездруго слаби, трепереха.

— Тя не приема обяснението му. Ще ви спестя особения тенорен оттенък на гласа й, но красноречието й е безупречно.

Внезапно Глупи изцвъртя един-единствен път, после вдигна четирите си предни крака. Свил ръце, големият звяр завъртя глава и нанесе на клетия командир страхотен страничен удар.

Хрошията полетя във въздуха и се стовари сред тълпата от свои събратя. Бавно се изправи и отново се довлече пред Глупи. Господарката му започна да говори. Фтамъл даваше пояснения:

— Тя му каза… Ех, защо не можете да го чуете на техния език! Казва му, че докато съществува Галактиката, приятелите на Джони са и нейни приятели. Добави, че онези, които не са приятели на нейните приятели, са нищожества, дори по-долни и от нищожества, и не бива да й се мяркат пред очите. Закле се в името на… Прави преглед на родословието си с всичките му сложни клонове, малко е досадно. Да превеждам ли?