Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 139

— Като стенобойна машина е, но парализиращото поле ще го спре! — каза тихо Кауен.

Полето обаче не спря Глупи. Хрошията само забави ход, но местеше уверено мощните си крака, сякаш натежалият въздух беше просто дълбока кал. С постоянството на свличаща се лавина хрошията търсеше точката, в която да е най-близо до аеротаксито.

А през разрушената бариера се промъкваха тълпи хрошии. Присъствието им увеличаваше силата на полето, но те продължаваха да прииждат. Кауен видя как Глупи се отскубна от изолираната зона и препусна в галоп. Хората пред него се разбягаха.

Телохранителят каза сопнато:

— Майра, свържи се по страничен канал с военните! Искам да се обадя в службата.

Бети го дръпна за ръкава.

— Недей!

— Какво? Я ме остави, досаднице, че ще опиташ колко ми тежи ръката!

— Ед Кауен, чуй ме най-после! — извика Бети и бързо продължи: — Няма смисъл да търсиш помощ. Глупи никога не слуша другиго освен Джони, а хрошиите пък ще послушат само Глупи, както добре знаеш. Така че нареди да кацнем някъде, където двамата да си поговорят, иначе може да пострадат много хора и вината ще бъде само твоя.

Оперативният служител първа степен Едуин Кауен гледаше момичето втренчено, докато в съзнанието му се заизнизва лентата на миналите служебни успехи и надеждите за бъдеще. Той обаче взе храбро решение почти мигновено и рязко нареди на пилота:

— Кацайте! Щом кацнете, ще отворите да излезем с хлапето!

Пилотът простена.

— Ще ми платите отгоре!

Но приземи аеротаксито толкова бързо, че машината се разтресе. Кауен веднага отвори и двамата с Джон Томас се изсипаха навън. Майра Холц се опита да задържи Бети, но не успя. Наложи й се да скочи, когато аеротаксито вече тръгна да излита.

— Джони! — изцвъртя Глупи, протегнал ръце в общоприетия жест за приветствие.

Джон Томас изтича до Звездния звяр.

— Глупи! Добре ли си?

— Разбира се! Защо да не съм добре? Здрасти, Бети!

— Здрасти, Глупи!

— Обаче съм гладен — добави замислено звярът.

— Това може да се оправи.

— Няма значение. Вече не бива да ям.

Джон Томас понечи да отговори на това изненадващо изказване, но изведнъж забеляза, че госпожица Холц отстъпва назад пред една хрошия. Извънземните се суетяха наоколо и сякаш не знаеха как да приемат развитието на нещата. Когато Джони видя, че Ед Кауен вади пистолет и застава между Майра и хрошиите, момчето веднага каза:

— Глупи! Това са мои приятели. Кажи на приятелите си да ги оставят на мира и да се приберат на кораба. Бързо!

— Винаги съм те слушал, Джони — съгласи се хрошията и заговори на събратята си на техния език. Веднага й се подчиниха.

— Направи сега седло. Ще дойдем с тебе, за да си поприказваме.

— Веднага, Джони!

Джони подаде ръка на Бети и двамата се качиха на гърба му. Глупи мина през дупката в бариерата. Като стигнаха отново до парализиращото поле, спряха и Глупи заговори рязко на една от хрошиите.

Хрошията извика нещо на някого в кораба и полето изчезна. По-нататък вървяха с лекота.