Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 138

Хрошиите, скупчили се в подножието на кораба си, правеха необясними неща със съоръженията, които бяха издигнали. Джони се опита да прецени броя им, но все едно, че се мъчеше да отгатне колко капки вода има в една чаша. Десетки, разбира се… Но колко именно?

Аеротаксито кръжеше точно пред контролния пункт на патрулните въздушни коли. Изведнъж Джони извика:

— Гледайте! Ето го Глупи!

Бети протегна врат.

— Къде, Джони?

— Подава се иззад по-далечния край на кораба им. Ей там! — посочи той и се обърна към пилота: — Господине, можете ли да заобиколите, за да стигнем от другата страна и да идем толкова близко, колкото ви позволят?

Пилотът стрелна с очи Кауен, който му кимна. Минаха близо до полицейските постове и се приближиха към хрошианския кораб от по-далечната страна. Пилотът избра място между две полицейски машини, но остана малко по-назад от тях. Сега Глупи се виждаше ясно — обкръжаваха го група хрошии, но той се извисяваше над тях.

— Защо не взех бинокъл! — съжали Джони. — Не се вижда ясно.

— Има в жабката — любезно каза пилотът.

Джони извади бинокъла. Беше с проста оптика, без електронно увеличение, но все пак Глупи се виждаше по-добре. Момчето се вгледа в приятеля си.

— Как ти изглежда Глупи, Джони?

— Добре. Но като че ли е отслабнал. Дали пък не гладува?

— Господин Гринбърг ми каза, че изобщо не го хранят. Мислех, че знаеш.

— Какво? Как е възможно така да се отнасят към Глупи!

— Нищо не можем да направим.

— Ами… — Джон Томас свали стъклото и се опита да види по-добре. — А можете ли да се приближите още? — попита той. — И да слезете по-ниско? Искам да го огледам хубаво.

Кауен поклати глава. Пилотът промърмори: „Не ми се общува с ченгетата“, но все пак се премести малко по-напред, докато не се изравни с полицейските коли. Почти мигновено гръмна глас по радиостанцията на аеротаксито:

— Ей, ти! Номер 484! Какво си въобразяваш с тая консервена кутия? Дим да те няма!

Пилотът измънка нещо и започна да се подчинява. Джон Томас, все още вдигнал бинокъла към очите си, каза:

— Дали пък няма да ме чуе? — И извика: — Ей, Глупи!

Вятърът отнесе гласа му.

Хрошията вдигна глава и неспокойно се огледа.

Кауен отмести Джон Томас и се опита да затвори люка, но момчето се изскубна.

— Я иди да си играеш на дама! — ядосано му каза то. — Стига са си правили с мене каквото си искат! Глупи! Това съм аз, Джони! Насам гледай, ела насам…

Кауен дръпна Джони от люка и с трясък спусна стъклото.

— Знаех си, че не бива да излизаме! Трябва веднага да се махаме!

— С голяма радост — съгласи се пилотът.

— Само че се задръж малко зад полицаите, искам да огледам добре долу.

— Решавайте най-после!

Нямаше нужда от бинокъл, за да се види какво става. Глупи се насочи право към бариерата, за да застане точно под аеротаксито, като разпръсна другите хрошии вляво и вдясно. Щом стигна до бариерата, изобщо не направи опит да прелети отгоре, а мина право през нея.