Читать «Звездният звяр» онлайн - страница 136

Господин Кайку обаче седеше като истукан. Двамата се гледаха: тромавото космическо създание и дребният позастаряващ човечец. Никой в огромната зала не смееше да помръдне или да проговори.

После някъде изотзад в залата се разнесе скимтене, сякаш се беше разсипала цяла кошница с кученца. Хрошианският командир се обърна така бързо, че подът се разтресе, и изпищя нещо на подчинените си. Отговориха му и той изскимтя някаква рязка заповед. И дванайсетте хрошии се скупчиха пред изхода, като се движеха с невероятна за туловищата си скорост.

Кайку стана и се загледа подире им. Гринбърг го дръпна за ръката.

— Шефе! Главнокомандващият се опитва да се свърже с вас!

Кайку се дръпна.

— Кажи му да не прави нищо прибързано. Извънредно важно е да не избързва. Чака ли пилотът ни?

ГЛАВА ХVI

„ИЗВИНЯВАЙТЕ, ЧЕ ОБЪРКАХМЕ НЕЩАТА!“

Джон Томас Стюарт XI искаше да присъствува на конференцията. Наложи се да му откажат недвусмислено, за да не се появи. Момчето се намираше в хотел „Юнивърсъл“, настанено в апартамент заедно с майка си, и играеше на дама със своя телохранител, когато се появи Бети Сорънсън заедно с госпожица Холц. Майра Холц беше оперативен служител в отдел „Сигурност“ на Космическия департамент, но криеше професията си на полицай зад приятна фасада. Указанието, което й даде господин Кайку относно Бети, беше: „Отваряй си очите на четири! Момичето много обича силните преживявания!“

Двамата телохранители се поздравиха, а Бети каза:

— Здрасти, Джони! Защо не си заедно с всички при големия пушек?

— Не ми разрешиха.

— И на мене — каза Бети и се огледа. — Къде е графинята?

— Излезе на покупки. Все още се държи с мене като че е глухоняма. Купи си седемнайсет шапки. Какво си направила с лицето си?!

Бети застана пред едно огледало.

— Харесва ли ти? Нарича се „Космически очертания“, последна дума на модата.

— Приличаш на болна от шарка зебра.

— Селяндур. Ед, на тебе ти харесва, нали?

Ед Кауен вдигна очи от квадратчетата на дъската и побърза да каже:

— Нищо не разбирам. Жена ми твърди, че нямам вкус.

— Като повечето мъже. Джони, ние с Майра дойдохме да ви поканим на разходка из града. Искате ли?

Отговори Кауен.

— Аз съм против, Майра.

— Идеята беше на Бети — оправда се госпожица Холц.

Джон Томас се обърна към Кауен.

— А защо не? Писна ми да играя на дама.

— Ами… Трябва да поддържам връзка със службата. Може да им потрябваш всеки миг.

— Пфу! Нали имаш портафон? — обади се Бети. — Поне Майра има.

Кауен поклати глава.

— По-добре да не рискуваме.

— Аз да не съм арестувана? — продължи Бети. — А Джони?

— Хм… И Джони не е. Това по-скоро е нещо като попечителство, заради сигурността му се прави.

— Тогава можеш да попечителстваш и ако Джони е другаде. Или да останеш тук и да си играеш сам на дама. Да вървим, Джони!