Читать «Чудно хубаво е да се завърнеш у дома» онлайн - страница 4

— Не може да бъде само от гравитацията — запротестира Джоу. Стори й се, че краката й потънаха в невидими подвижни пясъци. — Аз понесох добре нормалното земно ускорение в центрофугата за физически преглед у дома — имам предвид Луна Сити. Чувствувам се зле от космическата болест.

Алън спря да се олюлява.

— Точно така. Не сме хапвали нищо от два дни.

— Алън, и ти ли не си ял нищо?

— Не. Не непрекъснато, така да се каже. А ти гладна ли си?

— Умирам от глад.

— Какво ще кажеш за една вечеря в Кийнс Шопхаус?

— Чудесно! О, Алън, най-после се върнахме у дома. — Сълзите й отново бликнаха.

Те мернаха семейство Симънс още веднъж, след като се спуснаха по Хъдсън Вали към Централната гара. Докато чакаха на багажния ръкав за чантата си, Джоу видя д-р Симънс да излиза тромаво от капсулата на съседния ръкав с дъщеря си на ръце, следван от жена си. Той спусна внимателно детето на пода. Глория застана за миг на треперещите си пълнички крачета и падна. Тя лежеше на пода и плачеше пронизително.

Един космонавт в униформа на щурман се спря и погледна детето със съжаление.

— Родена е на Луната, нали? — попита той.

— Да, сър, точно така — възпитанието на Симънс надви неприятностите му.

— Вдигнете я и я отнесете. Ще трябва отново да се учи да ходи. — Космонавтът поклати тъжно глава и отмина.

Симънс изглеждаше още по-обезпокоен. Той седна на земята до детето, без да го е грижа, че ще се изцапа.

Джоу се чувствуваше твърде слаба, за да се притече на помощ. Тя се огледа за Алън, но той беше зает — чантата им бе пристигнала. Тя беше в краката му и той понечи да я повдигне, при което неочаквано се почувствува безсилен. Чантата сякаш бе закована за пода. Алън знаеше какво има в нея — микрофилми и цветни филми, няколко сувенира, тоалетни принадлежности и разни дреболии — общо около петдесет фунта. Всичко това не можеше да бъде толкова тежко.

Оказа се, че може. Беше забравил колко тежат петдесет фунта на Земята.

— Носач, моля? — извика някой.

Беше слаб мъж с прошарена коса, но вдигна и понесе багажа с лекота.

— Насам, Джоу — извика Алън и последва носача. Чувствуваше се неловко. Носачът забави ход, за да се изравни с трудно движещия се Алън.

— Направо от Луната ли? — попита той.

— Ами да.

— Имате ли резервация?

— Не.

— Елате с мен. Имам един приятел, администратор в „Комодор“ — той ги заведе до плъзгащия се тротоар, а оттам до хотела.

Бяха твърде уморени, за да вечерят в ресторанта. Алън поръча да им донесат вечерята в стаята. След това Джоу заспа във ваната с гореща вода и той с голям труд я измъкна оттам. Приятно й бе да се чувствува олекнала във водата. Алън обаче успя да я убеди, че дунапрененият матрак не е по-малко удобен. Заспаха много рано.

Тя се събуди мъчително около четири часа сутринта.

— Алън! Алън! — извика.

— А! Какво има? — Ръката му потърси пипнешком ключа на лампата.

— Ах… като че нищо. Сънувах, че съм отново на кораба. Двигателите се бяха повредили. Алън, от какво е толкова задушно в стаята? Главата ми се цепи от болка.