Читать «Чудно хубаво е да се завърнеш у дома» онлайн - страница 6

Подозираше, че му бяха продали неподходящи дрехи, в които изглеждаше груб и недодялан, но бяха топли. Бяха и тежки. Тежестта усилваше болката в гърдите и го принуждаваше да се движи още по-несигурно. Питаше се колко ли време ще му е необходимо, за да свикне със земното притегляне.

Една майчински настроена продавачка се погрижи за поръчката на Джоу и му продаде в добавка една топла пелерина. Той се отправи обратно към хотела, като се препъваше под тежестта на пакетите и напразно се опитваше да спре такси. Всички бяха така забързани! За малко да го събори някакъв юноша, който каза: „Отваряй си зъркелите, ковашки мех!“ и бързо отмина, преди Алън да успее да отговори. Прибра се с болки по цялото тяло и с мисълта за една гореща баня! Но тя така и му се размина — Джоу имаше посетителка.

— Мисис Епълбай, това е съпругът ми. Алън, това е майката на Ема Крейл.

— О, здравейте, докторе… или май трябва да кажа професоре?

— Просто мистър…

— … Когато чух, че сте в града, не се стърпях да дойда и науча всичко за моята бедна дъщеричка. Как е тя? Отслабнала ли е? Изглежда ли добре? Тези модерни момичета — колко пъти само съм й казвала, че трябва да излиза — аз се разхождам в парка всеки ден и вижте ме! Тя ми изпрати снимка, тук някъде е. Поне така ми се струва. Никак не изглежда добре, като недохранена. Тази изкуствена храна…

— Тя не яде изкуствена храна, мисис Епълбай.

— … трябва да е напълно невъзможно, сигурна съм. Да не говорим за вкуса. Какво казахте?

— Дъщеря ви не яде изкуствена храна — повтори Алън. — В Луна Сити имаме в изобилие пресни плодове и зеленчуци. Отглеждат се в завод, оборудван с климатична инсталация.

— Точно това казвам и аз. Признавам, че не мога да разбера как точно получавате храна на Луната с помощта на някакви си машинарии с климатична инсталация…

— В Луната, мисис Епълбай.

— … но това не може да бъде здравословно. Нашата климатична инсталация у дома непрекъснато се поврежда и от нея се разнасят чудовищни миризми. Просто не се издържа, драги мои. Само като си помисли човек, че не могат да направят такова просто малко съоръжение като климатичната инсталация, така че да… макар че вие, естествено, очаквате то да произвежда и изкуствена храна…

— Мисис Епълбай…

— Да, докторе? Какво казахте? Само не ми…

— Мисис Епълбай — рече отчаяно Макрей, — заводът в Луна Сити представлява хидропонна ферма, резервоари с живи растения, зеленина. Тези растения поглъщат въглеродния двуокис от въздуха и му връщат кислород.

— Но… съвсем сигурен ли сте, докторе? Убедена съм, че Ема ми бе казала…

— Съвсем сигурен.

— Добре… Нямам претенции да разбирам тези неща. Аз съм артистичен тип. Бедният Хърбърт често казваше… Хърбърт беше бащата на Ема… беше просто погълнат от инженерната си работа, макар че аз винаги се грижех да слуша хубава музика и да следи прегледите на най-добрите книги. Страхувам се, че Ема е тръгнала по неговите стъпки. Много искам тя да се откаже от глупавата си работа, с която се е захванала. Едва ли е подходяща за жена. Как мислите вие, мисис Макрей? Всичките тези атоми, безполови същества и най-различни неща, които се носят из въздуха… Прочетох за всичко това в колоната „Наука за всички“ в…