Читать «Чудно хубаво е да се завърнеш у дома» онлайн - страница 3
Робърт Хайнлайн
На борда на
— Заради детето — каза им той, докато жена му привързваше момиченцето в малката кушетка за ускорение, прикрепена като носилка между техните кресла. — Тъй като никога не е била в Космоса, не посмяхме да рискуваме да се разболее от дългото пътуване.
Предупредителният сигнал накара всички да затегнат предпазните колани. Джоу почувствува, че сърцето й ще изхвръкне от вълнение. „Най-после… ето го дългоочакваният миг!“
Двигателите заработиха на пълна мощност и ускорението ги притисна в креслата. Джоу не предполагаше, че може да се чувствува толкова тежка. Беше по-лошо, много по-лошо, отколкото на идване! Докато траеше ускорението, бебето плака от ужас и притеснение.
След известно време, което им се стори безкрайно дълго, щом корабът премина в свободен полет, те изведнъж се озоваха в състояние на безтегловност. Когато ужасната сковаваща тежест се махна от гърдите на Джоу, тя почувствува сърцето си олекнало така, както бе олекнало и тялото й. Алън откопча горния ремък и седна.
— Как се чувствуваш, дете?
— О, чувствувам се чудесно! — Джоу откопча ремъците и се обърна с лице към него. После хълцукна. — Така поне ми се струва.
Пет минути по-късно тя вече не се съмняваше — просто й се искаше да умре. Алън изплува от купето и намери корабния лекар, който й постави инжекция. Алън изчака лекарството да подействува и отиде в салона да потърси и за себе си лек против космическата болест — хапче против морска болест, глътнато с чаша шампанско. След малко забеляза, че тези две независими едно от друго лекарства не му бяха подействували или може би не биваше да ги смесва.
Малката Глория Симънс не страдаше от космическа болест. Тя си мислеше, че да си в състояние на безтегловност е забавно, и отскачаше като балон с трапчинки на бузите, от пода до тавана и стените. Джоу изпитваше слабо желание да улови детето, щом попаднеше в обсега й, но за това бе потребно твърде голямо усилие.
За всички, освен за малката Глория, отрицателното ускорение беше добре дошло облекчение след гаденето. Момиченцето отново заплака от страх и болка. Майката се опитваше да я утеши. Баща й се молеше.
След един дълъг, предълъг период от време почувствуваха леко разтърсване, прозвуча сирената. Джоу с мъка повдигна глава.
— Какво става? Повреда ли има? — попита тя.
— Едва ли. Струва ми се, че се приземихме.
— Не може да бъде. Все още убиваме скоростта. Сякаш тялото ми е от олово.
— И аз се чувствувам така — усмихна се вяло Алън. — Земното притегляне, не си ли спомняш?
Момиченцето продължаваше да плаче.
Те се сбогуваха със семейството на мисионера, тъй като мисис Симънс реши да изчакат стюардеса от космодрума. Олюлявайки се, Джоу и Алън слязоха от кораба, като се подкрепяха един друг.