Читать «Чудно хубаво е да се завърнеш у дома» онлайн
Робърт Хайнлайн
Робърт Хайнлайн
Чудно хубаво е да се завърнеш у дома
— Побързай, Алън! Връщаме се у дома — на Земята! — сърцето й радостно биеше.
— Един момент!
Докато Алън оглеждаше празния апартамент, Джоу не я свърташе на едно място. Таксите за багаж по трасето Земя-Луна бяха твърде високи, за да си превозват покъщнината. Бяха продали всичко с изключение на чантата, която Алън носеше. Той я настигна доволен при асансьора. Изкачиха се на нивото на администрацията и се отправиха към врата с надпис „Жилищно настаняване Луна Сити“, а отдолу „Ана Стоун — управител.“
Мис Стоун прие ключовете от апартамента им с мрачно изражение.
— Мистър и мисис Макрей, значи наистина ни напускате?
Джоузефин се ядоса.
— Да не би да мислите, че сме си променили намерението?
Управителката сви рамене.
— Не. Още преди три години разбрах по вашите оплаквания, че ще се върнете на Земята.
— От моите оплак… мис Стоун, едва ли някой е бил по-търпелив от мен към невероятните неудобства в този развъдник за зайци. Вас лично не ви виня, но…
— Не се вживявай толкова, Джоу — успокои я съпругът й.
Джоузефин се изчерви.
— Извинете ме, мис Стоун!
— Няма нищо. Просто виждаме различно нещата. Аз съм тук от времето когато Луна Сити представляваше три херметически метални хангара, свързани помежду си с тунели, по които се пълзеше на колене. — Тя решително им протегна ръка. — Надявам се, че ще ви е приятно да се превърнете отново в „мармоти“. Искрено се надявам. Изправни двигатели, приятен полет и успешно приземяване!
— Мармоти, наистина! Само защото предпочитаме нашата родна планета, където човек може да поеме глътка свеж въздух — мърмореше Джоузефин в асансьора.
— И ти употребяваш този израз — заяви Алън.
— Но го употребявам за хора, които никога не са напускали Земята.
— Ние неведнъж сме казвали, че щеше да е добре да сме имали достатъчно разум никога да не сме я напускали. По душа ние сме „мармоти“, Джоу.
— Да, но… О, Алън, колко си противен. Това е най-щастливият ден в живота ми. Не се ли радваш, че си отиваме у дома? Кажи де!
— Разбира се, че се радвам. Ще бъде чудно хубаво да се върнем у дома! Езда, ски.
— И опера! Истинска, жива опера! Алън, ние просто ще трябва да прекараме една-две седмици в Манхатън, преди да отидем на село.
— Мислех, че искаш да почувствуваш дъждовни капки по лицето си.
— И това искам. Искам всичко това още сега и не мога да чакам. О, скъпи, това е все едно да излезеш от затвора — тя се притисна до него.
Когато асансьорът спря, той се освободи от прегръдката й.
— Недей плака.
— Алън, ти си звяр — рече замечтано тя. — Толкова съм щастлива.
Те спряха отново на реда на банковите гишета. Чиновникът от Нешънъл Сити Банк беше вече подготвил превода на сметките им.
— Отивате си у дома, а? Само подпишете тук и поставете печат. Завиждам ви. Лов, риболов.
— Предпочитам къпането в прибоя. И да плавам с яхта.
— Аз — каза Джоу — просто искам да виждам зелени дървета и синьо небе.
— Зная какво имате предвид — кимна чиновникът. — Всичко това е отдавна минало и твърде далечно. Е, приятно прекарване. Три месеца ли ви е отпуската или шест?
