Читать «Злополучията на змията изкусителка» онлайн - страница 8

Дяволът бе измислил още по-тънка хитрост, за да я примами. Преструвайки се на ранен, той едва чуто заохка, а по уж ударената му шия избиха капчици кръв и алените петна се примесиха към пъстроцветието на перата. С мъчителен стон, изтръгнал се от тръпнещата му гушка, той привлече вниманието й. А щом тя се приближи, заговори й с глас, който и камък ще разплаче:

— Жено, искаш ли да ми помогнеш? Нанизах се на остър клон в гората. Много ми е зле. Ще умра.

— Какво да направя за теб?

— Нещо съвсем просто, което не струва никакво усилие: вкуси от онзи плод, сдъвчи добре хапката и изплюй сока в раната ми, защото аз не мога сам да го сторя. Плодът притежава чудотворни свойства и лекува всякакви болести. Знам това добре. Много животни са прибягвали до този цяр и са се спасявали.

Пак компютърът беше подсказал уловката. Тя стана повод за продължителни спорове на небето и след немалко възражения Господ най-после я прие като задоволителна: дори да се допусне, че жената няма да глътне капчица от забранения сок и ще изплюе най-малката частица от вкусения плод, то самата й постъпка, че е отхапала от него, може да се приеме като достатъчна проява на неподчинение и следователно на греховност.

Ала всички подценяваха упоритостта, с която жената щеше да брани своята невинност.

— Грешиш — рече тя. — Невъзможно е ранените животни да бъдат излекувани от този плод, защото той, тъкмо обратното, носи смърт. Сбъркал си дърветата.

Ето, онова там, от другата страна на извора, дарява живот. Сока на неговия плод ще впръсна в раната и ти не ще умреш.

Каквото рече, това и стори, въпреки роптанието на пауна и едва приложила лека си, настъпи чудо: кръвта спря да тече, а от раната не остана и следа. Така демонът се оказа напълно оздравял и за да не разкрие замислената хитрина, нямаше друг изход, освен да признае заблуждението си и да благодари на жената. А после избяга вдън гора, за да преглътне там яда си.

— Виждаш ли, права бях аз! — каза пак жената, гледайки го как отлита.

Демонът заложи много други клопки, приемайки последователно образа на най-пленителните животни, които населяваха земята и горите, дори стигна дотам, че се уподоби на дърво, на цвете и поток. Но жената не се поддаде на ни едно от лукавствата и упорито устояваше на изкушението.

Накрая дяволът трябваше да признае, че е безсилен да я съблазни, и се примири с неуспеха си. Така, жестоко осмян, посрамен и кипящ от злоба, той отново се яви пред Всевишния.

— Какво става? — попита го с тревога Господ.

— Опитах всичко — отвърна той. — Тази жена е от особена порода. Двете създания се изплъзват от проклятието ти и ще живеят във вечно блаженство.

— Искаш да кажеш, че …

— Че все още са голи, ще продължават да бъдат голи и никога няма да го разберат.

— Това е невъзможно! — викна разгневен Бог-отец. — Омега ни показа какви ще бъдат, последствията…

— Трагични, пагубни — намеси се компютърът. — А днес мога да ви дам и други, още по-обезсърчителни резултати.