Читать «Злополучията на змията изкусителка» онлайн - страница 9

— Пагубни или не — рече демонът, — аз използвах цялата си власт и приложих всичките си хитрости. Принуден съм да се откажа. Да опитат други, щом се смятат за по-лукави от Лукавия.

Компютърът се вглъби в размисъл под изпълнения с дълбоко безпокойство поглед на Господ бог. Най-сетне заговори с присъщия си спокоен и нравоучителен тон:

— Струва ми се, че той има право. Неговата безполезност на новата планета бе доказана от фактите. Излишно е да упорствуваме повече.

— Тогава какво ще правим?

— Трябва да опитаме по друг начин. Ще поумувам.

Но преди това отпрати демона, защото няма да имаме нужда от него. И не бива да чуе какво ще си кажем тук.

Тъй и стори Господ. А Омега, след като се увери, че дяволът си е отишъл, сериозно продължи:

— Разсъждавам върху съвсем нова даденост, която той ми подсказа с последните си думи: „Да опитат други, щом се смятат за по-лукави от Лукавия!“

Тук замълча и впи проницателен поглед, изпълнен с недомлъвки, в Господ. А той, отгатнал мисълта му, подскочи от възмущение.

— Ако разбирам правилно, намекваш за мен…

— Няма друг, по-голям велзевул от дявола.

— Все пак не допускаш, че мога да отменя забраната и да дам противоположна заповед, нали?

— И дума да не става — по безброй много причини — възрази компютърът, — най-важната от които е, че ако отхвърлиш заповедите си, грехът няма да бъде възможен и пак ще се окажем в не по-малко затруднително положение. Не, мисля си, че както дяволът и ти би могъл да действуваш под чужд образ, но по-умело изпипан, така че да въведеш жената в грях. Огледай внимателно предложението ми и ще видиш, че то не променя с нищо постановката за свободна воля, за която и двамата сме единодушни, че е основна и непоклатима.

— Сигурен ли си в това, което казваш?

— Стигнах до извода след много старателни изчисления.

Господ дълго размишлява, но тъй и не възприе новата идея.

— Защо не опиташ ти? — внезапно попита той. — Нали, в края на краищата, си част от самия мен!

— Допуснах такава вероятност — отговори Омега. — Навярно в някои отношения аз съм по-лукав от Лукавия, но съм неспособен да вземам решения.

— Разсъждаваш по-добре от всеки друг и не се налага да вземаш никакво решение. Давам ти най-точни указания: да ги накараш да хапнат от забранения плод. Може би логиката ще сполучи там, където не успя изкушението.

— Съгласен съм — рече Омега. — Разполагам със сериозни доводи, но щом е въпрос за логика и разсъдливост, смятам, че е по-добре да се заема с мъжа, отколкото с жената.

— Давам ти пълна свобода на действие — заключи Господ. — Ако мъжът се поддаде на съблазън, сигурно и жената ще го последва в грехопадението. За мен е важен крайният резултат.

Така великият компютър Омега се появи в градината на непокорната планета. Приел бе образа на бял гълъб, който кацна на ниско клонче от забраненото дърво, и зачака мъжа. А той, оставил другарката си да се оглежда в едно поточе, продължи разходката си сам и не след дълго се озова в средата на плодното насаждение.

Разговорът започна без дълги въведения. Както жената, така сега и мъжът не се учуди, че птицата заговори. Тя направо го запита: