Читать «Злополучията на змията изкусителка» онлайн - страница 6

— Чудо! — припяваха в хор войнства от ангели. — Тя не съгреши! Те не се скриха от Всевишния! Голи са и не знаят, че са голи! Чудо! Осанна! Алилуя!

Глъчката не стихна ни най-малко при появата на Господ и обграден от пееща и пърхаща свита, той се озова пред великия компютър. Щом научи за събитието (единствено той не знаеше за него, тъй като не разбираше езика на тълпите), Омега помръкна.

— Господи, първо накарай да млъкнат тези дърдорковци — рече той. — Те нищо не разбират от създалото се положение, което, уверявам те, никак не оправдава буйните им изблици на радост.

След като спокойствието бе възстановено, компютърът започна да се оправдава за предсказанията си, тъй като Бог явно го смяташе отговорен за сегашната изненада.

— Господи, когато ми посочи в основни линии твоя промисъл, естеството на създанията, мъже и жени, които смяташе да извикаш за живот, изпитанието, на което възнамеряваше да ги подложиш, аз обработих данните с обичайната си точност и стигнах до резултата, който ти дадох: вероятността за грешка бе извънредно малка, около едно на два-три милиарда. Цифрата ти вдъхна увереност. Действително тя означаваше почти пълна сигурност за успех в няколко последователни опита. Само че ти ги увеличи далеч над предвиденото и жената, подложена сега на изкушение, се оказва тримилиардната. При това условие грешката става възможна и е напълно съвместима с моите изчисления. Ще добавя още, че малко вероятно е тя да се повтори.

— Надявам се — отвърна кисело Господ. — Предостатъчно ни е и едно такова произшествие.

— Имаш право — забеляза компютърът. — Случаят ни поставя в крайно затруднение. И е много по- сериозен, отколкото си представяш. Още не се досещаш за всички усложнения, които произтичат от него. Да си призная, и аз сега не мога да ги преценя. Затова, преди да предвидим бъдещето, да прегледаме отново условията на задачата и да ги анализираме.

Предполагам, че както винаги досега и на тези създания си казал: яжте от всички плодове в градината. Най-вече яжте от дървото на живота, така ще живеете вечно; но не се докосвайте до дървото за познаване на добро и зло, защото бездруго ще умрете.

— Такива бяха словата ми — потвърди Господ.

— И противно на всички очаквания, мъжът и жената направиха точно каквото им беше разпоредил, нали?

— Да. Виновна е жената. Не можех да предвидя…

— Още нещо, много важно — прекъсна го компютърът. — Никаква принуда ли не бе упражнена върху нея?… Искам да кажа: беше ли тя напълно свободна, когато отблъсна изкусителя?

— В това отношение не би могло да има никакви възражения — буйно възкликна Господ. — Въпросът за свободната воля е непоклатима основа на вярата. Той доведе до задълбочени изследвания и предизвика страстни спорове както на небето, така и по всички земи, които съм създал. Навсякъде стигнаха до един и същ извод и сега той е неоспорим: жената е напълно свободна да съгреши или не. И тази, която, за наша беда, избра да не влезе в грях, бе свободна като останалите.

— Условията на задачата започват да се изясняват. Ако мъжът и жената все така постоянствуват в покорността си, те, първо, никога не ще се научат да познават добро и зло и, второ, ще бъдат безсмъртни.