Читать «Злополучията на змията изкусителка» онлайн - страница 7

Пиер Бул

— Неизбежно е. Не мога да се откажа от думите си…

— Същото ще бъде и с децата им и с децата на техните деца. Нали си им казал още: плодете се и множете се. Като имаме предвид тяхното послушание, а също така, че дума не може да става жената да ражда с болка, обзалагам се, че ще намерят начин да го вършат, без да прегрешават, и то в доста кратки срокове.

— Щом условията на задачата са ясни, какъв отговор ще ми дадеш? — нетърпеливо попита Господ.

— Нужно ми е малко време, за да ги осмисля. Но отсега съм в състояние да предскажа, че по една или друга случайност двамата ще бъдат тласнати да извършат всичко, което се смята за престъпление в другите светове и на небето, поради простия факт, че са незнаещи и невинни, а ти никак не ще можеш да ги накажеш.

— Те вече започнаха — намеси се демонът. — Жената прекърши гръбнака на змията …

— И даже тя помогна ла вълка да извърши убийство. Казвам ти, случайността ще насочва ръката им и трябва да очакваме както най-благочестиви дела, така и най-низки безчестия. Засега виждам…

Омега замълча, докато обработваше данните, после продължи:

— … виждам изтребления, братоубийства, посегателства срещу бащи…

— Моля, моля — възрази демонът, — не може да има нищо такова.

— Защо?

— Защото са безсмъртни.

— Вярно — съгласи се леко засегнат компютърът, след като поразмисли. — Обработих само първото условие — тяхната невинност. Безсмъртието усложнява задачата… Но така или иначе ясно виждам сляпо унищожение на животни и растения, без да броим кражбите, изнасилванията, кръвосмешенията и още колко други безумства, а ти, Господи, няма да имаш ни най-малкото основание да ги осуетиш, ала и не ще ги приемеш.

На първо време отговорът ми е следният: подобно положение е недопустимо. Трябва така да направим, че да го преодолеем. Затова е необходимо жената, а след нея и мъжът да се научат да познават добро и зло, тоест да вкусят от забранения плод. Следователно налага се демонът да опита още веднъж да изкуши жената.

— Защо аз? — възпротиви се той.

— Тъй като, поне на пръв поглед, ти изглеждаш най-подходящ, за да въведеш в грях.

— Омега е прав — подкрепи го Господ.

— Е, добре тогава — съгласи се дяволът. — Да не мислите, че ми беше много приятно, като се провалих.

— Съветвам те да приемеш друг образ, не на змията — допълни компютърът. — Влечугите не притежават нищо, с което да съблазнят едно човешко същество. Дори е изненадващо, че с подобен външен вид ти се справи така бързо на другите планети. Сигурно там жените са били прекалено узрели за греха. Сегашната е другояче устроена. Прояви по-голямо въображение.

— Тъй ще сториш — заключи Господ. — И постарай се да успееш, защото Омега наистина ме убеди — трябва да се извърши грехът.

Така и стори демонът. След като обмисли дадените му съвети, реши да се появи като паун с разкошно оперение. Великолепната му премяна нямаше равна на себе си. С нищо не можеше да се сравни нежният поглед на златистите му очи, когато се показа край забраненото дърво, пред жената, върнала се след няколко дни на мястото на неотдавнашната си победа.