Читать «Злополучията на змията изкусителка» онлайн

Пиер Бул

Злополучията на змията изкусителка

Небивалото произшествие стана на планета, която принадлежи към една много отдалечена от нашето слънце звездна система. А по време то се случи тъкмо когато тамошната земя се бе сдобила с трева, що дава семе, както и с дървета, натежали от сладък плод. Птици и животни от различни видове населяваха вече дървета и храсти. Риби от всякаква големина се носеха из моретата, едва отделени от водите на небесната твърд.

Всред една гора, където преплетени лиани все още напомняха за неотдавнашния хаос, от няколко дни бе изникнала просторна и съразмерно подредена градина. Със зелените си морави, с цветните си, чудно ухаещи лехи и млади горички, чийто листак преливаше в хиляди отсенки, тя бе блестящо потвърждение на добрия вкус и артистичните качества на своя създател.

Млада, красива до съвършенство жена се разхождаше из това блажено място. Тя бе гола, ала не го знаеше.

Жената пристъпяше бавно, все още плахо, вдишвайки с разширени ноздри всички аромати, които се носеха наоколо, и вървеше по пътека, посипана с гладки, лъскави камъчета, така приятни за ходилата й, както допира до ситен пясък. Като стигна до първия завой, тя се обърна и зърна на известно разстояние човешка фигура, изтегната върху земята. Жената се усмихна, щом зърна своя другар, настанил се на сянка. Тя непрекъснато се усмихваше. Всяка проява на живот в градината я озаряваше с радост. Ала мъжът не можеше да се наслади на усмивката й, тъй като спеше със същия блажен израз на лицето, обърнато към небето. И той като нея бе гол, но не го и подозираше.

Жената се поколеба за миг дали да не го извика, за да се разходят заедно. Но се отказа и мълчаливо продължи пътя си. Защото ако й бе приятно да обикаля по пътеките редом с него, ако присъствието му, лекото докосване на хълбока му, допира на мускулестата му ръка около кръста й я потапяха в сладък захлас, то в същото време тя започваше да усеща и очарованието на самотата в селение, където всичко бе ново за нея, и може би така още по-силно се наслаждаваше на омаята, излъчвана от всяко цвете, фиданка и стръкче трева.

Младата жена стигна до река, която течеше през градината, и известно време повървя по пясъчния й бряг. Спря там, където реката излизаше от владението и се разделяше на четири ръкава. После се изкачи на една височинка, за да се порадва още малко на движещата се вода, която се губеше в непознати гори. Усмихна се при мисълта, че очите й са задържали водните отблясъци.

Застоя се, сякаш потънала в мечтание, сетне тръгна обратно. Ала твърде скоро се отклони и пое по доста заобиколна пътека към горичката, която бяха избрали за свое убежище двамата с другаря й. Решила бе да удължава миговете на самота. Кой знае дали вече смътно не предусещаше, че така още повече ще се радва на очакваната среща.

Пътеката я отведе почти в центъра на владението, където бяха плодните дървета. Тази му част, както и останалата площ, бе замислена и подредена с безпогрешна изкусност и за чиста радост на сетивата. Безкрайно бе разнообразието от овощни видове, разпръснати из моравата с млада и равно израсла трева, макар никога да не е била косена. Дърветата, отрупани с пурпурни плодове сред тъмнозелените си корони, приличаха на искряща от звезди небесна твърд, истинско пиршество за очите, а самите плодове, сочни и ухаещи с всички аромати на младата планета, бяха друга, не по-малко сладка гощавка, от която нямаше насита.