Читать «Злополучията на змията изкусителка» онлайн - страница 3

— Не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като боговете, знаещи добро и зло.

И разви дългото си тяло, готова да се оттегли, тъй като не проявяваше интерес към една твърде добре позната й развръзка. Но жената посочи дървото, под което бе преди малко, от другата страна на извора, и произнесе следните изненадващи слова:

— Всеки ден ям от плода на другите дървета и най-вече на онова, което е дървото на живота, ала нищо не може да ме подтикне да хапна от плода на това тук, което е дървото за познаване на добро и зло.

При тези думи змията се вцепени от слисване.

— Вероятно не съм чула добре… — подхвърли тя.

Ала поведението на жената показваше, че решението й е непреклонно. Влечугото я гледаше смаяно, занемяло. Изпълнявало бе тази роля на три милиарда планети, създадени във Вселената, но сега за първи път получаваше подобен отговор.

Съвсем объркана, унизена и разгневена, змията успя все пак да прикрие смущението си и подхвана своите увещания с мекия си коварен глас:

— Повярвай ми, грешиш. Погледни този пурпурен плод. Нима съществува нещо по-приятно за гледане и по-вкусно за ядене? А удоволствието за очите е нищо, уверявам те, в сравнение с огромното щастие, което те очаква, когато вкусиш от него. Няма равна на неговата сладост нито на небето, нито по другите планети. Само една хапка е достатъчна, за да потече по вените ти истинско блаженство. Не ми ли вярваш? Гледай!

Змията откъсна един плод, лапна го наведнъж и тутакси започна да се извива по земята, като се опитваше да покаже с разтърсващите тялото и спазми, че изпитва най-висше наслаждение. Жената все така се усмихваше, но я гледаше с безразличие.

— Много си забавна — каза и тя, — но не можеш да ме изкушиш, понеже, като не съм яла от плода, аз не знам какво е добро, тоест всичко онова, което ти наричаш щастие, удоволствие, блаженство.

Разярена от отговора й, змията даде най-после воля на гнева си:

. — Ако не вкусиш от плода, ще те ухапя и ще те сполети голямо зло!

— Зло ли? И него не познавам, тъй като не съм яла от този плод. Думите ти са безсмислени. Не ще ме изкусиш.

— О, ти наистина ще умреш! — кресна освирепяла змията.

— Няма да умра — все тъй неотстъпчиво й възрази жената, — понеже съм яла от дървото на живота и по такъв начин съм си спечелила вечен живот. Ще умреш ти, защото вкуси от забранения плод.

Грабна тя тогава жилава пръчка и с един удар пречупи гръбнака на влечугото. Наблюдаваше с любопитство предсмъртните му гърчове, докато стихнаха, после отново се усмихна и изрече:

— Виждаш ли, права бях аз!

И бързо се отдалечи от прокълнатото дърво, до което бе внимавала да не се докосне, както и бе заповядал бог.

Жената продължи да се разхожда, без да я е грижа за случилото се, а и веднага го забрави. Излезе от плодната градина и ускори крачка, подтиквана от несъзнателното си желание да се озове час по-скоро при своя другар.

Навлезе в горичка, обсипана с алени цветове без бодли. Пътьом откъсна един от тях, погледна го и като усети, че подухва лек ветрец, отдели нежните листенца от чашката и ги остави той да ги отвее. В този миг около косите й запърха огненочервена пеперуда и кацна на ръката й. Младото създание я улови, порадва й се, после изтръгна едно по едно крилцата й и както бе сторила с цветните листенца, ги подхвърли на волята на вятъра. Тъй като продължаваше да не знае какво е добро и зло, тя пак се усмихна, наблюдавайки как пъстроцветните късчета се разпиляват около нея, докато осакатеното телце потръпваше между пръстите й.