Читать «Злополучията на змията изкусителка» онлайн - страница 2

Плодната градина се отличаваше и с някои особености в подредбата. Създателят й бе проявил склонност към геометричност. Тревата очертаваше голяма и съвършено правилна елипса. Гъсто засадените по края дървета се разреждаха навътре, колкото повече приближаваха към голямата й ос, така че мястото около центъра оставаше голо. Там се издигаха само две дървета; две самотни дървета, по-високи от другите, с по-разкошни корони и с още по-пищни плодове.

Посадени бяха симетрично, в двата фокуса на елипсата. А между тях, в средата, бликаше вълшебен непресъхващ извор, чиито води се устремяваха към небето и се изсипваха в ситен дъждец не само над овощните насаждения, но и над най-отдалечените кътчета на владението, подхранвайки както плодовете, така и цветята и всички други растения.

Преди да стъпи на моравата, жената се спря повторно. Погледът й проследи високо горе преливащите с цветовете на дъгата струи на чудния извор. Тя подложи гърди под галещите капки и пак се усмихна. После навлезе в плодната градина по една от виещите се сред стволовете пътеки.

Клоните на дърветата се разпростираха ниско. Тук всичко бе замислено така, че да спестява и най-малкото затруднение. Достатъчно бе да протегнеш ръка, за да откъснеш от най-хубавите плодове, но жената ги подмина. Продължи навътре, прекоси гъсто залесения пояс, една по-рехаво засадена ивица и спря до центъра на елипсата, недалеч от вълшебния извор, под едно от двете отделени дървета, тъй различни от останалите и чиито златисти плодове проблясваха на слънцето. Тя се повдигна на пръсти и достигна до най-ниските му разклонения, едно съвсем леко усилие, което дори доставяше удоволствие и не извикваше пот на челото. Откъсна сочен плод, прекара длан по кадифената му кожица и отхапа от него.

— Жено!

Тя изненадано погледна към небето. Освен гласа на другаря си тук бе чувала само още един и той идеше най-често отгоре.

— Насам, жено! Към земята сведи очи!

Тя се подчини и през пъстроцветното сияние на изворните струи зърна под другото дърво навита на кълбо змия. Премина под вълшебната небесна дъга, приближи се до влечугото и с усмивка се наведе към него:

— Какво искаш?

Не бе особено изненадана, че животното може да говори. И по-голямо чудо не би я стреснало истински в това владение, където за няколко дни бяха станали безброй знамения.

— Защо не ядеш от плодовете на това дърво? Те са най-хубавите.

— Ние с мъжа ми ядем от всички плодове в градината — отговори жената, — само не от плодовете на това дърво, което е дървото за познаване добро и зло. Бог ни е заповядал да не хапваме от тях. Не го ли послушаме, ще умрем.

С уморен и равен глас змията възрази, повтаряйки добре научения си урок: