Читать «Ланселот и любовта» онлайн - страница 9

— Съжалявам — прекъснало го момичето. — Първис печели. Надпреварата в крайна сметка се проведе точно според таблицата. По едно време бая си помислих, че ще го избуташ до парапета, за да спечелиш в последната минута с една глава преднина, ала явно тая няма да я бъде. Моите съболезнования, момчето ми, но ние с теб бяхме дотук.

Ланселот се олюлял.

— Искаш да кажеш, че ще се омъжиш за този Първис?

— Намини след месец в църквата „Сейнт Джордж“ на площад Ханоувър и сам ще се убедиш.

— Ще му позволиш да те купи със златото си?

— Не забравяй диамантите.

— Нима любовта я нямаш за нищо? Нали ме обичаш?

— Разбира се, че те обичам, пустинни мой кралю. Като завъртиш крак с леко гърчаво завършително приклякане, все едно, че ям яйца на калугерица в нова рокля под акомпанимента на джаз-бенд. — Тя въздъхнала. — Да, обичам те, Ланселот. При това жените не са като мъжете. Те не даряват с обич всеки срещнат. Отдаде ли жена сърцето си, то е за вечни времена. Ще минат години и ти вече на нищо няма да мязаш, ала аз не ще те забравя. Но тъй като не чувам подрънкване в портфейла ти… — Тя повикала портиера. — Марджърисън!

— Да, милейди?

— Вали ли навън?

— Не, милейди.

— Чисти ли са стъпалата пред входа?

— Да, милейди.

— В такъв случай изхвърли господин Мълинър.

Ланселот се облегнал на перилата на „Червило и пудра“ и се взрял през черната мъгла към един свят, който се надигал и отпускал пред очите му на мътни вълни и заплашвал да се разпадне в руини и непрогледен хаос. Голяма работа, казал си той горчиво, като се разпадне. Хич не му пукало. Ако площад Сиймор на запад от него и Чарлс Стрийт на изток се засилели, подскочели и се приземяли по задник, те едва ли щели да допринесат съществено към бръмчащия вреж и кипеж в главата му. Ако искате да знаете, дори щяло да му стане приятно.

Яростта, също като на площад Бъркли, го била лишила от речеви способности. Ала неговите ръце, чело, рамене, устни, нос и дори клепките му били заредени до пръсване с безмълвно красноречие. Шавал агонизиращо с вежди. Загребвал въздух с шепи. Нищо не му оставало вече, мислел си той, докато оправял изкълченото си ухо, освен да сложи край на тези мъки. Да, казал си, като свил и отпуснал мускулите на лицето си, сега го очаквала единствено Смъртта.

Ала едва стигнал до този страховит извод, и в ухото му проговорил любезен глас:

— Недейте така. Положението не е чак толкова безнадеждно.

И като се обърнал, Ланселот се озовал лице в лице с гладколикия мъж, който веднъж вече всуе се бил опитвал да завърже разговор с него на площад Бъркли.

— Вслушайте се в съвета ми — настоял мъжът и от очилата му заструило топло човешко състрадание. — Бури бушуват и силни мъже се озовават насаме с изтерзаните си души, ала надеждата като омайно биле вещае живот и просветление.