Читать «Ланселот и любовта» онлайн - страница 10

П. Г. Удхаус

Ланселот го изгледал високомерно.

— Не съм сигурен… — започнал той.

— Вижте — прекъснал го другият и положил ръка върху рамото му. — Знам какво се е случило. Мамон е ударил крошето на Купидон и младостта за сетен път е усвоила болезнения урок, че красивото лице често крие студено и безчувствено сърце.

— Какво…

Гладколикият вдигнал ръка.

— Тя е предпочела заможния пред любящия.

Яростта на Ланселот постепенно преминала в благоговение. Определено имало нещо свръхестествено в начина, по който този непознат диагнозирал обстановката. Той се опулил насреща му, окончателно сащисай.

— Откъде знаете? — попитал със секнал дъх.

— От вас.

— От мен?

— От вашето лице. По него може да се прочете всяка дума. Наблюдавах ви две минути и трябва да призная, че такова чудо не бях виждал!

— Кой сте вие? — попитал Ланселот.

Гладколикият извадил от джоба си писалка, две пури, пакетче дъвка, значка, на която пишело „Ура за Холивуд!“ и визитна картичка — в гореизложения ред.

— Аз съм Айзъдор Зинзинхаймър — представил се той. — Продуцент в „Най-голямата, най-добрата и най-ярката“ киноматографска компания от Холивуд, инкорпорирана миналия юли за един милиард и шестстотин милиона долара. И ако следващият ви въпрос е какво искам, то отговорът е — вас. Да, сър. Чуйте ме. Човек, който е способен да изразява чувства по този начин, е жизненеобходим за моя бизнес. И ако си въобразявате, че парите ще ме спрат, за да го докопам, просто назовете заплатата, която ви щукне в момента, и чуйте как ще се изсмея презрително. Аз, момчето ми, лете използвам банкноти вместо бельо и хич не ме е еня колко ще ми поискате, стига да се подпишете на многоточието под името ви в договора. Човек, който с едно помръдване на горната си устна е в състояние да изясни и на кьоравия, че е влюбен в надута аристократка, която го е изхвърлила навън, понеже богатият му вуйчо, виден производител на туршии, живеещ в Пътни, му е посочил вратата, трябва да се яви в Холивуд още със следващия параход, ако киното някога има намерение да се превърне в образователна и възпитателна сила в истинския дълбок смисъл на думата. Ланселот продължил да се кокори насреща му.

— Искате ме в Холивуд?

— Искам те и ще те имам. И ако си въобразяваш, че ще ме възпрепятстваш, значи се опитваш да спреш Ниагара с ракета за тенис. Божичко, момчето ми, та ти си велик! Когато изразяваш, не си поплюваш! Лицето ти е бъбриво като директорски съвет. Знаеш ли най-голямото препятствие, с което сме принудени да се справяме в киноиндустията? Проклятието на нашия бизнес е, че във всяка публика присъстват между шест и седем млади жени с трети сливици, които упорито държат да четат на глас надписите, докато те проблясват на екрана, изпълвайки по този начин останалите ни клиенти с неизразими намерения и мечтания за разчленени трупове. Затова се опитваме да си набавим звезди с такава изразителност, че да отпадне нуждата от надписи. — А ти, човече, си кралят на изразителността. Знам, че в момента те боли душата и са ти натъртени телесата, ама забрави. Мисли за Изкуството. Мисли за Публиката. Хайде, какво ще кажем като начало? Пет хиляди на седмица? Десет хиляди? Каквото кажеш, от мен договора и писалката.