Читать «Ланселот и любовта» онлайн - страница 8

— Ама…

— Фортъринги — прекъснал го лорд Бидълкоум, — изхвърли господин Мълинър.

Докато Ланселът събирал останките си от твърдата настилка на площад Бъркли, той усетил такъв могъщ прилив на неконтролируема ярост, че за миг бил лишен от дар слово. Просто стоял там и крайно сполучливо изпепелявал с поглед къщата, откъдето бил тъй болезнено изритан, а лицето му се кривяло в страховити гримаси. До такава степен бил погълнат от това си занимание, че дори не усетил как някой го дърпа за ръкава на сакото.

— Извинете, сър.

Ланселот се огледал. До него бил застанал шишкав мъж с гладко лице и очила с рогови рамки.

— Ако можете да ми отделите един момент…

Ланселот нетърпеливо изтръскал от себе си ръката. Моментът не го предразполагал към светски беседи с непознати. Мъжът ломотел нещо, ала смисълът на казаното не достигал до съзнанието му. Озъбен дивашки, Ланселот изтръгнал от непознатия чадъра му и — като се прицелил със спортна безпогрешност — го запокитил през прозореца на личния кабинет на лорд Бидълкоум. И без да се мае нито миг повече, с широка крачка отпратил по Бъркли Стрийт. Един бърз поглед през рамо, докато завивал зад ъгъла, му разкрил гледката на иконома Фотъринги, който бил изскочил от входната врата и сега се надвесвал над непознатия очилат с безмълвна заплаха в цялостното си изражение, като същевременно навивал ръкави и шавал страховито с пръсти.

Ланселот обаче тутакси изхвърлил непознатия от мислите си. Цялото му съзнание сега било съсредоточено върху предстоящата среща с Анджела, тъй като бил решил, че единствено му оставало да я издири в нейния клуб, където несъмнено си прекарвала следобеда, и да я умолява коленопреклонно да следва повелите на сърцето си, да зареже родители и богати ухажори и да се присъедини към единствения, съдбовно предопределен мъж, с когото да сподели почтена бедност, подсладена с любов и неримувана поезия.

Щом пристигнал в „Червило и пудра“, наредил на портиера да я издири и последният изстрелял едно пиколо с униформа, обсипана с копчета, в билярдната, където Анджела съдийствала на турнира на дебютантките от тазгодишния светски сезон. И не след дълго сърцето му подскочило чувствено, докато я съзерцавал с умиление как се приближава към него като въплъщение на самата ефирна Пролет. Пушела цигара в дълго цигаре и, за да го види по-добре, си била завряла монокъл в дясното око.

— Здрасти, момко — поздравила Анджела. — Какви ги дириш тук? Говори бързо, че нямам време.

— Анджела — започнал Ланселот, — идвам да докладвам за непредвидена засечка в набелязаната при миналата ни среща програма. Бях при вуйчо и той ми отряза квитанцията. Дори ме задраска от завещанието си.

— Значи нищо не се задава оттам? — замислено задъвкала устни Анджела.

— Нищичко. Ала какво от това? Та нали аз имам теб и ти имаш мен? Парите са плява, Любовта е всичко. Да, Любовта е небесна светлина, искрица безсмъртен огън, даден ни за пречистване от долни желания. Дай ми да живея само от Любов и нека светът ходи да се дави. Ако животът е цвете, то аз ще откъсна моето. Ела, Анджела, нека прочетем заедно книга, по-затрогваща от Корана, по-красноречива от Шекспир. Нека прочетем книгата на всички книги, бисерът на световната литература — железопътния указател на Брадшо. Ще отворим на произволна страница и ще боднем с пръст, пък ще поемем, накъдето той ни покаже, за да живеем вечно с нашето щастие. О, Анджела, нека…