Читать «Екстаз в смъртта» онлайн - страница 7

— Имам усещането, че ти доставя удоволствие да се преструваш на по-черен от дявола.

— Точно така. — Рурк нежно докосна лицето й, по което синините бяха избледнели, но той продължаваше да ги вижда. — Честно казано, понякога се тревожа за тебе. „Не понякога, а непрекъснато“ — мислено добави той.

— Знаеш, че ме бива.

— Вярно е. Ти си единственото ченге, от което се възхищавам. Каква ирония на съдбата — да се влюбя в жена, която е посветила живота си на закона!

— А пък аз не мога да повярвам, че съм се свързала с човек, който може да продава и да купува цели планети, за да задоволи прищевките си.

— Не си се свързала, а си се омъжила. — Рурк се засмя, обърна я с гръб към себе си и докосна с устни тила й. — Хайде, кажи, че съм ти съпруг. Няма да се задавиш.

Ив си каза, че трябва да се успокои и се отпусна в прегръдките му.

— Остави ме да свикна с тази мисъл… Знаеш ли, чувствам се прекрасно тук, заедно с теб.

— Да разбирам ли, че не съжаляваш задето те принудих да вземеш три седмици отпуска?

— Не си ме принуждавал.

— Не, само трябваше да ти натяквам. — Той шеговито захапа ухото й. — Да те тормозя. — Дланите му обгърнаха гърдите й. — Да те моля.

Младата жена презрително изсумтя.

— Не вярвам в живота си да си се молил за каквото и да било. Но действително ме изтормози с натякванията си. Не съм взимала толкова голяма отпуска от… всъщност никога.

Рурк реши да не й напомня, че и сега не минава ден, през който тя да не се изправи срещу въображаем престъпник чрез програмата за виртуална реалност. Вместо това престорено шеговито възкликна:

— Какво ще кажеш да отсъстваш още една седмица от любимия ти полицейски участък?

— Рурк, нали се уговорихме…

— Пошегувах се, скъпа. Изпий си шампанското. Още не си достатъчно замаяна за онова, което съм намислил.

— Нима! — Сърцето й подскочи и тя се почувства нелепо. — И какво си намислил?

— Няма да ти е интересно, ако предварително ти го съобщя. Да речем, че е нещо, с което ще бъдем заедно през оставащите ни четирийсет и осем часа на станцията.

— Не думай! Смяташ ли, че ще издържиш цели две денонощия? — Тя се засмя и пресуши чашата си. — Кога започваме?

— Меденият месец е най… — Рурк млъкна и се намръщи, когато се разнесе мелодично позвъняване. — Предупредих персонала да не ни безпокои. Стой тук. — Той загърна халата й, който току-що беше разкопчал. — Ще ги отпратя, ако ще на края на света.

— Няма да е зле да донесеш още една бутилка. — Младата жена наля последното шампанско в чашата си. — Някой е изпил всичко.

Рурк се усмихна, отвори вратата към дневната и прекоси просторното помещение със стъклен таван, което беше застлано с пухкав килим. Искаше му се да обладае Ив тук, под студените звезди, които обсипваха небосвода. Извади от порцелановата ваза прекрасна бяла лилия, представяйки си как ще посвети съпругата си в тайните на любовната игра.