Читать «Екстаз в смъртта» онлайн - страница 9

— Мисля… че той се е самоубил, лейтенант. Като влязох в дневната, го видях да виси от тавана, а лицето му беше… О, Господи!

Той закри собственото си лице с длани, а Ив се обърна към Рурк:

— Кой изпълнява функциите на полицията на тази станция?

— Охранителната дейност е автоматизирана… — Той я изгледа и кимна. — Лейтенант, май ще се наложи да се заемеш със случая.

— Добре. Ще ми бъдат необходими аудио– и видеозаписващи устройства, пликчета за веществените доказателства, пинсети, няколко четчици.

Тя нетърпеливо разроши косата си и недоволно въздъхна. Рурк едва ли разполагаше със специалната апаратура, която с голяма точност определяше кога е настъпила смъртта. Липсваха и скенерът, „метачите“ от лабораторията, както и специалните химикали за откриване на пръстови отпечатъци, които бяха задължителни при огледа на местопрестъплението.

Е, все щеше да измисли нещо. Отново се обърна към съпруга си:

— Надявам се, че тук поне има лекар. Повикай го. Ще трябва да замести патолога. Отивам да се облека.

Повечето от инженерите живееха в довършените крила на хотела. Картър и Матиас очевидно си бяха допаднали и се бяха настанили в разкошен двустаен апартамент. Докато слизаха с асансьора към десетия етаж, Ив подаде на Рурк записващото устройство с размерите на човешка длан.

— Знаеш как да работиш с това, нали?

Той иронично повдигна вежда. Уредът беше произведен от една от многобройните му компании.

— Мисля, че ще се справя.

— Добре. — Ив опита да се усмихне. — Разчитам на теб. Как си, Картър?

— Мисля, че се оправих. — Но когато слезе от асансьора, младежът тръгна залитайки по коридора като пияница, който иска да докаже, че може да върви по права линия. На два пъти избърса потната си длан в панталоните си, докато успее да я притисне към електронното устройство за отключване. Когато вратата се плъзна встрани, той отстъпи назад и промърмори:

— Предпочитам да остана отвън.

— Не мърдай оттук — предупреди го Ив. — Възможно е да ми потрябва помощта ти.

Тя влезе в апартамента. Лампите я заслепиха — осветлението беше включено на максимална степен. Оглушителна музика се разнасяше от уредбата на стената: някаква певица извиваше глас в ритъма на хард рок; изпълнението напомни на Ив за приятелката й Мейвис. Подът беше облицован с морскосини плочки и създаваше илюзията за водна повърхност. Покрай двете стени на дневната бяха инсталирани няколко компютъра. Очевидно младите инженери бяха превърнали апартамента в допълнително работно помещение.

Ив забеляза куп дрехи върху канапето, очила за пренасяне във виртуалната реалност, поставени на масичката за кафе, редом с три кутии бира (две от които вече бяха празни и приготвени за рециклиране) и купа със солени бисквити, ароматизирани с различни подправки.

Вдигна поглед — голото тяло на Дру Матиас се полюшваше от синия стъклен полилей. Шията на мъртвеца беше пристегната с примка от усукани чаршафи.

— По дяволите! — възкликна Ив. — Какъв младок, не вярвам да е на повече от двайсет.

— Позна. — Рурк стисна устни и се загледа в момчешкото лице на Матиас, което беше станало мораво. Очите на младежа бяха изцъклени и сякаш заплашваха да изскочат от орбитите, устните му бяха разтегнати в страховита гримаса, наподобяваща усмивка — жестока прищявка на покосилата го смърт.