Читать «Екстаз в смъртта» онлайн - страница 8

Все още се усмихваше, когато слезе по разкошната мраморна стълба и се озова във фоайето с позлатени стени. Включи камерата, поставена над входната врата, очаквайки да види на монитора някой сервитьор, когото да изпрати по дяволите. Каква беше изненадата му, когато на екрана се появи лицето на един от помощниците му.

— Картър, какво се е случило?

Инженерът докосна челото си. Беше блед като платно и по лицето му се стичаше пот.

— Сър, боя се, че ви нося лоша вест. Спешно трябва да поговорим. Моля ви.

— Добре. Идвам след минута. — Рурк въздъхна, изключи монитора и освободи сложния заключващ механизъм на вратата. Картър беше прекалено млад за отговорния си пост, но го беше заслужил, тъй като бе истински гений в областта на архитектурата. Рурк си помисли, че ако е възникнал някакъв проблем, най-добре е незабавно да го разрешат. Отвори вратата и попита:

— Свършихте ли с отстраняването на повредите по асансьора?

— Не… всъщност… да, сър. Сега всичко е наред.

Рурк видя, че младият мъж трепери и раздразнението му се изпари.

— Да не би да се е случила трудова злополука? — Хвана Картър под ръка, въведе го в дневната и го накара да седне. — Ранен ли е някой?

— Не зная… какво, злополука ли? — Той примигна, очите му бяха изцъклени. — Добър вечер, госпожице. Извинете… госпожо. Или пък трябва да ви наричам лейтенант… — избърбори, когато забеляза Ив. Понечи да стане, но тя го побутна обратно на стола.

— Изпаднал е в шок — обърна се младата жена към Рурк, сетне нареди: — Донеси ми от онова силно бренди, което ми предлагаше вчера. — Приклекна пред инженера и забеляза, че зениците му са стеснени и са с размерите на главички на топлийки. — Слушайте, Картър, нали така ви беше името? Опитайте да се овладеете.

— Аз… — Младежът пребледня още повече и лицето му доби восъчен цвят. — Май ще по…

Ив натисна главата му между коленете му.

— Хайде, поеми си въздух! Рурк, къде е брендито? — Протегна ръка и пое подадената й чаша.

— Дръж се, Картър. — Рурк му помогна да се облегне назад. — Изгълтай това.

— Добре, сър.

— За Бога, престани да ми викаш „сър“!

Лицето на младежа поруменя или под въздействието на алкохола или от смущение.

— Извинете. Мислех, че ми се е разминало. Дойдох направо тук. Не знаех дали… не знаех как да постъпя. — Той закри лицето си с длан като дете, което гледа филм на ужасите и се страхува от следващата сцена. Пое си дълбоко въздух и избърбори:

— Става дума за Дру. Дру Матиас, моят съквартирант. Мъртъв е.

От гърдите му се изтръгна приглушен стон. Жадно отпи от брендито и се задави.

Рурк се вцепени. Много добре си спомняше Матиас: червенокос и луничав млад мъж, който беше експерт в областта на електрониката и по-специално — на аутотрониката.

— Къде е той, Картър? Какво се е случило?

— Дойдох първо при вас — повтори младежът и по бледите му страни му избиха червени петна. — Реших, че ще кажа на вас и на съпругата ви. Нали тя е от полицията, сигурно ще знае как да постъпим.

— Какво общо има тук полицията? — Ив взе чашата от треперещата му ръка.