Читать «Екстаз в смъртта» онлайн - страница 5

— Страхуваше се, нали? — усмихнато промълви Рурк. Беше му забавно, че Ив Далас, безстрашната служителка на полицията, се страхува да предприеме първото си междупланетно пътуване. Ето защо се бе постарал през цялото време да я забавлява и да отвлича вниманието й.

— Грешиш — наперено отвърна тя и си помисли: „Бях изплашена до смърт, но никога няма да го призная“. — Само че ме беше яд задето си организирал всичко без да обсъдиш плановете си с мен.

— Доколкото си спомням, беше заета с разследването на заплетен случай и нямаше време да се занимаваш с уреждането на собственото си сватбено пътешествие. Между другото съм длъжен да отбележа, че беше прелестна булка.

Ив неволно се усмихна.

— Всъщност роклята ми беше прекрасна.

— Не, скъпа, ти беше възхитителна. — Рурк нежно докосна страната й. — Все още не мога да повярвам, че действително ми принадлежиш.

Ив почувства как сърцето й прелива от обич. Сякаш ненадейно я беше връхлетяла огромна вълна и тя безпомощно се опитваше да се задържи върху гребена й.

— Обичам те — прошепна и преди да впие устни в неговите, добави: — Мой си завинаги.

Вечеряха чак в полунощ. Седяха на обляната от лунната светлина тераса на небостъргача, издигащ се като копие на фона на нощното небе. Това беше бъдещият хотел „Олимп“, който скоро щеше да бъде напълно завършен. Благодарение на усилията и на връзките на Рурк, след по-малко от година курортното селище „Олимп“ щеше да приеме първите гости. Още от сега интересът към него беше огромен и местата в хотелите бяха запълнени по предварителни заявки. Но засега двамата младоженци бяха единствените му обитатели, с изключение на строителните работници, архитектите, инженерите, пилотите и хората от обслужващия персонал, които населяваха огромната космическа станция.

От терасата целият курорт се виждаше като на длан. Ярки прожектори осветяваха строителните площадки, където кипеше денонощна работа. Ив знаеше, че Рурк е наредил в нейна чест да бъдат пуснати огромните фонтани; водните струи с всички цветове на дъгата представляваха неповторима гледка.

Мечтата му беше да й покаже едно от своите творения, да я накара да проумее, че като негова съпруга тя е съпричастна към делата и към проектите му.

„Негова съпруга!“ Тя въздъхна и отпи от леденото шампанско. Още не можеше да проумее как Ив Далас, лейтенант от отдел „Убийства“, се беше омъжила за човека, за когото твърдяха, че е по-богат и по-могъщ от самия Господ Бог.

— Защо имам чувството, че нещо те гризе отвътре, скъпа?

Ив го изгледа и се поусмихна.

— Не е вярно. — Опита от омара, сервиран с истинско разтопено масло (Рурк не понасяше синтетичните заместители), и възкликна: — Господи, изпитвам ужас като си помисля за храната в закусвалнята, с която ще се тровя, щом се върна на работа.

— Защо се притесняваш, и без това непрекъснато се тъпчеш с шоколадчета? — Тя повдигна вежди и присви очи, когато Рурк допълни чашата й.

— Хей, приятелю, нима се опитваш да ме напиеш?

— Позна, любима.

Ив се засмя и той мислено отбеляза, че напоследък съпругата му се смее много по-често и съвсем спонтанно. Младата жена вдигна чашата си и сви рамене.