Читать «Екстаз в смъртта» онлайн - страница 6

— Дявол да го вземе, ще ти доставя това удоволствие. А когато главата ми напълно се замая… — Тя изгълта скъпото шампанско на един дъх, сякаш беше вода, и дяволито продължи: — … ще ти устроя незабравимо преживяване.

Рурк усети как страстта му отново се разпалва. Наля шампанско до ръба на чашата си и провъзгласи:

— В такъв случай не е зле и аз да се напия.

— Тук е прекрасно — въздъхна Ив, отмести стола си и с чашата в ръка се приближи до балюстрадата от дялан камък. Хрумна й, че пренасянето на камъните на космическата станция е струвало цяло състояние, но за Рурк нямаше невъзможни неща.

Облегна се на парапета и се загледа в пъстроцветните фонтани, в зданията с необикновено и елегантно архитектурно оформление, чийто разкош щеше да привлича богатите гости, свикнали да пръскат огромни суми за задоволяване на капризите си.

Сградата на казиното вече беше завършена и блестеше в мрака като златиста топка. Подводното осветление на един от дванайсетте басейна беше включено и той напомняше кобалтовосиньо езеро. Ескалаторите, които свързваха зданията, бяха като зигзаговидни сребристи нишки. Сега бяха празни, но само след няколко месеца ще бъдат претъпкани с хора от каймака на обществото. Дамите ще носят великолепни копринени рокли, а блясъкът на скъпоценностите им ще заслепява очите. Богатите ще идват тук заради санаториума, който ще предлага специални кални бани, лечебен масаж за отстраняване на излишните килограми под грижите на внимателни асистентки и на дроиди, готови да задоволят всеки каприз на клиентите. Ще идват да загубят цели състояния в казиното, да консумират скъпи напитки в клубовете и да се любят с проститутките и с жиголата.

Рурк ще им предложи свят на разкош и богатите ще бъдат неотразимо привлечени от него. Ала това не бе светът на Ив, тя се чувстваше неловко, когато бе заобиколена от разточително великолепие. Повече й допадаше напрегнатият живот на лейтенант от полицията, който я сблъскваше с хората от утайката на обществото, с нарушителите на закона, които сякаш обитаваха свой собствен свят. Рурк навярно разбираше чувствата й, защото и той като нея, бе израснал сред бедност, заобиколен от престъпници. Затова я беше довел тук сега, когато още можеха да бъдат сами.

— Проектът ти е грандиозен — промълви Ив, обърна се и се облегна на парапета.

— Струва ми се, че преувеличаваш.

— Не. — Тя поклати глава и усети, че е замаяна от шампанското. — Създал си нещо, за което ще се говори векове наред, за което хората ще мечтаят. Вече не си човекът, който в юношеството си се е прехранвал с кражби из уличките на Дъблин.

По лицето му се разля усмивка, той иронично повдигна вежда и заяви:

— Всъщност не съм се променил, лейтенант. Разликата е там, че сега ограбвам хората съвсем законно. Откакто съм женен за полицайка, трябваше да огранича… дейността си.

— Нито дума по този въпрос! — намръщено се сопна младата жена.

— Скъпата ми Ив. — Той стана, взе бутилката и се приближи до съпругата си. — Май строгата блюстителка на закона все още не може да се примири с мисълта, че се е омъжила за човек с тъмно минало. — Отново напълни чашата й и продължи: — За човек, когото само преди няколко месеца подозираше в извършването на убийство!