Читать «Екстаз в смъртта» онлайн
Нора Робъртс
Нора Робъртс
Екстаз в смъртта
Джон Дън
Лорд Байрон
Първа глава
Задната уличка тънеше в мрак и вонеше на урина и на повръщано. Тя беше свърталище на плъхове и на измършавели котки, които безмилостно преследваха гризачите. В тъмнината проблясваха червеникави очи; някои принадлежаха на човешки същества, които по нищо не се различаваха от хищните обитатели на зловонната уличка.
Сърцето на Ив затуптя по-бързо, когато пристъпи сред сенките, които хвърляха сградите с вечно влажни стени. Сигурна беше, че онзи, когото преследва, е някъде тук. Задачата й беше да го проследи, да го залови и да го предаде на закона. Ръката й, която стискаше оръжието, дори не потрепваше.
— Хей, сладурче, к’во ще кажеш да се изчукаме?
От мрака долитаха гласове, прегракнали от употреба на наркотици или от консумиране на долнопробни алкохолни напитки. Разнасяха се стенанията на обречените и маниакалният смях на умопомрачените. Уличката беше убежище не само за котките и за плъховете. Още по-страшно бе присъствието на хората от измета на обществото, които се облягаха на влажните, плесенясали стени.
Ив стисна още по-здраво оръжието си и се приведе, след като заобиколи уличната боклукомелачка, която, съдейки по разнасящата се от нея миризма, беше повредена поне от десетина години. Вонята на загниващи храни се носеше из влажния въздух и сякаш го превръщаше в мазна помия.
Дочу се скимтене. Ив съгледа тринайсетинагодишно полуголо момче. Лицето му беше покрито с гноящи циреи, в присвитите му очи се четеше неописуем страх; то запълзя заднешком като рак и отново се притисна до мръсната стена.
Младата жена усети как сърцето й се свива от жалост. Спомни си кошмарните нощи в детството си, когато, изплашена до смърт и изпаднала в умопомрачение, беше потърсила убежище в подобна уличка.
— Не бой се, няма да ти сторя нищо лошо. — Говореше спокойно и почти шепнешком, без да откъсва поглед от лицето на момчето; постепенно свали оръжието си.
Точно в този момент онзи, когото преследваше, се спусна към нея с нечовешки рев. Замахна с металната тръба, уверен, че след миг жертвата му ще бъде мъртва. Когато дочу свистенето на тръбата, младата жена рязко се извърна и се опита да избегне удара. Докато се проклинаше задето се е разсеяла и за секунда е забравила защо е тук, огромният мъжага с изкривено от злоба лице я запрати в стената.
Оръжието изхвръкна от ръката й, плъзна се по тротоара и изчезна в мрака.
Злостните очи на нападателя налудничаво проблясваха, навярно се беше натъпкал с наркотика, наречен „Зевс“. Ив впери поглед в ръцете му, видя как той отново замахва. Претърколи се встрани миг преди металната тръба да се стовари върху нея. Напрегна всичките си сили, хвърли се към непознатия и го удари с глава в корема. Онзи изръмжа, олюля се, сетне понечи да впие пръсти в шията й, но Ив беше по-бърза и стовари юмрук върху челюстта му. От силния удар ръката я заболя чак до рамото.
Чуваше писъците на хората, панически търсещи безопасно кътче в този клаустрофобен свят, където на всяка крачка ги дебнеха опасности. Обърна се и едновременно нанесе ритник в лицето на противника си. От счупения му нос рукна кръв и миризмата й се смеси с вонята, която се носеше във въздуха.
