Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 98

— Не знам.

Чувстваше се прекалено изморена, за да се замисля в момента.

— И аз съм бягал. И от, и към. Най-накрая пристигнах там, където искам да бъда. — Наведе глава, за да я целуне по челото. — И с теб ще стане така.

После я отдалечи и избърса с палец сълза от бузата й.

— Постой малко тук — трябва да уредя някои неща в кръчмата. После ще те изпратя до вкъщи.

— Не, не. Всичко е наред. Мога да се върна пеша.

— Няма да позволя да вървиш под дъжда в тъмното, когато се чувстваш тъжна. Постой и си изпий чая. Няма да се бавя.

Преди да успее да му възрази, я остави сама. Постоя няколко минути на площадката отвън, за да избистри собствената си глава.

Опитваше се да не й се сърди, задето не му е казала за брака си. Беше от хората, които гледат сериозно на такива обвързвания. Женитбата не е нещо, в което се впускаш от което излизаш по прищявка. Трябва да е нещо солидно и здраво.

Нейният брак се е провалил не по нейна вина и все пак беше редно да му каже. Заради принципа.

А той просто ще трябва да го преглътне, помисли си Ейдан, и да изследва внимателно онези нейни чувствителни места, оказали се така оголени и болезнени. Не иска я наранява повече, и без това я боли.

„Господи — възкликна мислено той, разтривайки тила си на път към кръчмата — тази жена е пълна с изненади.“

— Какво й е на Джуд? — попита Дарси в мига, щом стъпи в кухнята.

— Добре е. От къщи получила новини, които я разстроили.

Вдигна слушалката на телефона, закрепен за стената — искаше да се обади на Брена.

— Нали не е станало нещо с баба й? — Дарси остави току-що приготвената поръчка. Очите бяха загрижени.

— Не, нищо подобно. Ще помоля Брена да ме замести за два часа. Ще откарам Джуд вкъщи.

— Дори Брена да не може, Шон и аз ще се справим.

— Страшно си мила, когато искаш, Дарси — усмихна се Ейдан.

— Харесвам я и смятам, че й се полага малко забава този живот. Не ми се струва досега да е получавала кой знае какво. А и дето съпругът й я изоставил заради друга, преди булчинският букет да изсъхне, няма начин да не…

— Стой! Почакай. Ти знаеш, че е била омъжена, така ли?

Дарси вдигна вежди.

— Разбира се. — Взе таблата с поръчката и тръгна към вратата. — Не е тайна.

— Не е тайна — промърмори той, после със стиснати зъби набра номера на Брена. — Най-вероятно го знае цялото село, но не и аз.

Глава 12

Докато Ейдан се върне, за да поемат с колата му, Джуд имаше време да се успокои и да размисли.

Смущение е бледа дума. Нахълта в кръчмата и се нахвърли със сексуалните предложения върху този мъж на работното му място. Вероятно след време след двадесет-тридесет години, прецени тя, случката ще й се стори впечатляваща и дори забавна. Ала в момента бе направо унизителна.

Нещо повече, започна да беснее, да реве, да говори безспир и да кълне. Не се сещаше какво би го шокирало още повече може би само ако се бе съблякла и затанцувала гола на барплота.