Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 96

Ейдан не откъсваше очи от лицето й. Тя отново се овладяла, очите й бяха спокойни, ръцете не трепереха. Прекалено овладяна за неговия вкус. Прецени, че повече му харесва, когато е страстна и истинска.

— И ти какво направи?

— Нищо. Не направих абсолютно нищо. Той получи развод, ожени се повторно и всеки от нас продължи живота си.

— Наранил те е.

— Това Уилям би нарекъл неприятен, но неизбежен резултат от ситуацията.

— Тогава Уилям е магарешки задник.

Тя леко се усмихна.

— Вероятно. Но той постъпи разумно. Отказа да се бори за един брак, който не носи щастие.

— Беше ли нещастна в брака си?

— Не, но май не може да се каже, че бях и особено щастлива. — Започна да я боли главата и се почувства уморена. Искаше й се да се свие на кълбо и да поспи. — Силните емоции не са ми много присъщи.

И той се чувстваше изтощен. Това ли е същата жена, която се хвърли така похотливо в ръцете му, а после заплака горчиво?

— Имаш се за спокойна и уравновесена, нали, Джуд Франсис?

— Да — прошепна тя. — Разумната Джуд.

— Е, тогава защо днес се държиш така?

— Причината е глупава.

— Защо да е глупава? Явно значи нещо за теб.

— Не бива. Не бива да значи нищо. — Отново вдигна глава; блясъкът, който се мерна в очите й, не му беше неприятен. — Ние сме разведени, нали? От две години. Защо трябва да ми пука, че ще ходи в Индия?

— Е, защо?

— Защото и аз исках да отида там! — избухна тя. — Винаги съм искала да отида на екзотично, чудесно и красиво място; да прекарам в чужбина медения си месец. Гледала съм брошури: Париж, Флоренция, Бомбай. Всякакви места. Можехме да отидем къде ли не и щях да съм във възторг. Но той говореше единствено за… за…

Направи безпомощен жест понеже за момент думите й убягваха.

— … за езиковите затруднения, за културния шок, за различните микроби. — Отново побесняла, тя скочи. Затова отидохме във Вашингтон и прекарахме часове… дни… векове да обикаляме музея „Смитсониан“ и да посещаваме лекции.

Той и преди се бе почувствал шокиран, но чутото направо го довърши.

— Ходили сте на лекции по време на медения си месец?

— Културно обвързване — изсумтя тя. Така го наричаше. — Вдигна отчаяно ръце и започна да крачи из стаята.

— Повечето двойки, според Уилям, имали невъзможно високи очаквания от медения месец.

— И какво лошо има в това? — промърмори Ейдан.

— Точно това питам и аз! — Извърна се към него. Лицето й бе зачервено от справедлив гняв. — По-добре било да задоволяваме културните си интереси. Да сме в позната страна. По дяволите с подобни мнения. Редно беше да се впуснем да правим див секс върху някой горещ плаж!

Една част от Ейдан направо тържествуваше, че това не се е случило.

— Говориш като човек освободил се напълно от него, скъпа.

— Не в това е въпросът. — Искаше да изскубе косите си и почти го направи. Ирландското у Джуд бе изплувало, вреше и кипеше. Баба й би се гордяла с нея. — Въпросът е, че ме остави и това ме смаза. Може би не нарани сърцето ми, но смачка гордостта и самолюбието ми. Каква е разликата? Все част от мен.