Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 170

— Правя го както трябва и окончателно. Няма място за никаква гордост. — Гледаше я с обожание. — Не разполагам с торба скъпоценни камъни, взети от слънцето, за да ги разпилея в краката ти. Разполагам единствено с това.

— Бръкна в джоба и извади пръстен. Беше износен и стар. Диамантът в центъра улови случаен слънчев лъч и заблестя помежду им.

— Принадлежал е на майката на майка ми, а и камъкът е малък, изработката — семпла. Но е пазен с любов. Искам да го приемеш — него и мен, — защото обичта ми към теб е безкрайна. Принадлежи ми, Джуд, така както аз ти принадлежа. Изгради живот съвместно с мен, на равна нога. Какъвто и да бъде, ще бъде наш.

Тя се насилваше да не заплаче. В този момент желаеше очите й да са бистри. Мъжът, когото обичаше, коленичеше в краката й и й предлагаше… всичко.

Падна на колене до него.

— Приемам и него, и теб. Високо ценя и двете. Ще ти принадлежа, Ейдан, така както ти ми принадлежиш.

Протегна ръка, за да му позволи да надене пръстена като обещание, че сърцето му ще й принадлежи завинаги. — И животът, който ще изградим заедно, започва от този момент.

Докато нанизваше пръстена, облаците се разсеяха и небето засия като скъпоценен камък.

Коленичили сред разцъфналите цветя, не забелязаха нито фигурата, която ги наблюдаваше от прозореца, нито копнежа с който ги гледаше.

Приближиха се един към друг. Устните им се срещнаха. Когато го заболя, Ейдан сепнато си пое въздух.

— О, боли те. — Джуд се отдръпна. Милвайки бузата му, се постара да не се разсмее. — Хайде да влезем вътре. Ще ти дам лед за носа.

— Сещам се за по-добър лек. — Изправи се и я взе в обятията си. — Просто трябва малко да внимаваме — това е всичко.

— Сигурен ли си, че е счупен?

Хвърли й кос поглед.

— Ако става въпрос за моя нос — да, сигурен съм. И няма защо да си толкова самодоволна. — Целуна я по челото, когато спряха при вратата. — И ми мина през ума — сега е подходящият момент да ти напомня, Джуд Франсис, че ми дължиш двеста лири.

— Сигурна бях, че няма да ги забравиш. Но нещо ми подсказва, че си струва да платя.

Вдигна ръка и се загледа как малкия диамант проблясва на слънчевата светлина. После сама отвори вратата.

Информация за текста

Nora Roberts

Jewels of the Sun, 1999

Сканиране: ???

Разпознаване и първоначална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: Abalone, 2009

Издание:

Нора Робъртс. Даровете на слънцето

ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11950]

Последна редакция: 2009-11-27 00:43:42