Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 100

Чудно ли е, че е влюбена в него?

О, Господи, наистина е влюбена в него! Силата на прозрението й подейства като удар в корема и за малко да простене. Още колко идиотски грешки е в състояние да направи за един-единствен ден?

Не може да си позволи да се влюби в някакъв прекрасен ирландец, да си разбие сърцето, да се представи като пълна глупачка. Той търси съвсем друг човек и не го крие. Иска секс, наслада, развлечение и забавление. И другарство също, помисли си тя. Но не му трябва някаква мечтателка, влюбена в него, особено такава, провалила се вече в единствената сериозна връзка, която някога е имала.

Той търси приключение, а то е коренно различно от любовта. И ако тя иска да постигне успех с него, да си позволи удоволствието от връзка с него, наложително е да се научи да разграничава едното от другото.

Няма да усложнява нещата. Няма да се хвърля да ги анализира. Няма да допусне да се разруши това, което се случва.

Затова, когато той се надигна и се извърна, тя му се усмихна.

— Чудесно е да имаш запален огън в камината в дъждовен ден. Благодаря ти.

— Тогава ела по-близо.

Хвана я за ръката.

Сякаш направо влизаше в огъня, помисли си тя. И пет пари не даваше дали ще се изгори. Приближи, без да откъсва очи от неговите. Бавно изтегли ръката иззад гърба си и разтвори пръсти. Диамантът лежеше в дланта й и пръскаше светлина и блясък.

— Боже милостиви! — Ейдан се взря в него и премигна. — Дали е онова, което си мисля?

— Изсипа ги като бонбони от торбата си. Толкова искрящи скъпоценни камъни, че очите ме заболяха. И гледах как разцъфват като цветя върху гроба на Мод. С изключение на този. Той си остана такъв. Почти не е за вярване — промълви тя, мислейки не само за камъка в ръката си, но и за любовта. — Но ето го.

Той го пое, за да го разгледа на светлината на огъня. Камъкът сякаш запулсира, а после се успокои.

— Съдържа всички цветове на дъгата. Направо е вълшебно, Джуд Франсис. — Вдигна поглед. — Какво ще го правиш?

— Нямам представа. Смятах да го занеса на златар, мислех и самата аз да се прегледам. Но после промених решението си. Не желая да го оглеждат, изучават, документират и оценяват. Достатъчно е да го имаш, съгласен ли си? Просто да знаеш, че съществува. Не съм разчитала много на вярата в живота си. Искам да променя това положение.

— Мъдро решение. И смело. Вероятно по тази причина ти е даден да го съхраняваш. — Взе ръката й и я обърна с дланта нагоре. Положи камъка и сви отгоре пръстите й. — Той и вълшебството, което съдържа, са за теб. Радвам се, че ми го показа.

— Нужно ми бе да споделя с някого. — Държеше здраво диаманта и макар да съзнаваше колко е глупаво, й се стори, че камъкът й влива смелост. — Прояви толкова разбиране и търпение към мен, независимо че се държах безобразно… Не знам как да ти се отблагодаря.

— Не водя счетоводство.

— Знам. Не си такъв човек. Ти си най-милият мъж, когото познавам.

Той се постара да не трепне видимо.

— Мил ли?