Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 82

Дарси сви рамене и се отпусна още по-надолу.

— И не възнамерявам да дам на никого подобен шанс.

— Ако държиш сърцата им, ще контролираш нещата. Допусни да пленят твоето, и с теб е свършено.

— Иска ми се да съм влюбена. — Очите на Джуд се притвориха. — Дори да боли. Човек не се чувства обикновен, ако е влюбен, нали?

Не, но определено може да се почувства глупав — промърмори Брена и Джуд тихо се засмя, унасяйки се в сън.

Глава 10

Мънички танцьори, обути в здрави обувки с дървени подметки, подрипваха в главата на Джуд и я събудиха. Можеше да преброи всеки подскок и ритник по слепоочията си. Беше по-скоро озадачаващо, отколкото неприятно, и очите й трепнаха, когато ги отвори предпазливо.

Намръщи се от светлината, затвори клепачи — още по-предпазливо — после пак ги отвори.

Навсякъде имаше дрехи. Отначало си помисли, че се е развихрила страховита буря — като онази, повлякла Дороти от „Магьосникът от Оз“ — и е разпиляла нещата й навсякъде из стаята.

Само така си обясняваше защо лежи по корем напряко на леглото, при това полугола.

Чу необичаен шум някъде отдолу и затаи дъх; после задиша учестено. Дали не са гризачи? Или още по-лошо — някоя от онези маниакални малки кукли, които тайнствено оживяват, носят ножове и обичат да порязват ръцете и краката на хората.

От детството си сънуваше кошмари за тези отвратителни кукли и никога — абсолютно никога — не допускаше някой крайник да виси извън леглото. Просто за всеки случай.

Каквото и да беше онова отдолу тя бе сама с него и се налагаше да се защитава. За щастие върху възглавницата й имаше синя велурена обувка. Без да се пита какво прави там, Джуд я сграбчи като оръжие и се понадигна.

Със стиснати зъби пропълзя към ръба на леглото, надзърна и се приготви да нанесе удар.

На пода лежеше Брена, загърната като мумия в дебелия халат на Джуд, а главата й се опираше върху купчина пуловери; в краката й се валяше празна бутилка от вино.

Джуд я зяпна, стисна силно очи, отвори ги и пак зяпна.

Доказателствата са налице, помисли си. И са неопровержими. Бутилки вино, чаши, празни купички, разпилени дрехи.

Не са я нападнали гризачи или зли кукли. Беше се оказала домакиня на пиянско събиране.

Досмеша я и бързо зарови глава в обърканите чаршафи, не искаше да събуди Брена: щеше да се наложи да обяснява защо виси над ръба на леглото и се смее като луда.

О, няма ли приятелите, роднините и колегите й да останат шокирани, ако сутринта видят пораженията? Притисна корем и се претърколи, щастливо загледана в тавана. Посрещането на гости в Чикаго винаги включва скрупольозно планирани вечери с тиха музика за фон, старателно подбрана, както и самите вина.

И ако някой изпие малко повече от общоприетото, проблемът винаги се решава деликатно. Домакинята никога не припада върху леглото. Никога. Любезно изпраща всички гости до вратата, после грижливо подрежда разхвърляното.

Никога никой не бе спал на пода и никога не се бе събуждала на следващото утро с главоболие, което определено се дължеше на махмурлук.