Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 84

— Как да спи човек при толкова много приказки! — Джуд подскочи, когато гласът на Брена долетя от спалнята. — Ейдан, целуни я, за Бога, и престани да бръщолевиш, заболяха ме ушите.

— Ами точно си подготвях почвата в тази посока.

— Не!

Джуд го изрече така пискливо, че й се прииска да я погребат жива. Най-доброто, което успя да направи, бе да се втурне в спалнята и да грабне пуловер. Преди да открие панталон сред купчините, Ейдан застана зад гърба й.

— Милостиви Боже, какъв тайнствен женски ритуал води до такива резултати?

— Господи, Ейдан, млъкни, ако обичаш. Главата ми ще падне от раменете — обади се Брена.

Той приклекна до разпилените червени коси.

— Знаеш, че ако прекалиш с вино, те заболява главата, момиче.

— Нямаше бира — промърмори в отговор.

— Затова донесох от прочутия балсам на Галахър.

— Сериозно ли? — Тя се претърколи, извърна бледото с лице с блеснали очи към него и го хвана за ръката. — Наистина ли? Господ да те благослови, Ейдан. Този мъж е същински светец, Джуд. Светец ти казвам. Трябва да му издигнат паметник на площада в Ардмор.

— Когато се изправиш на крака, иди в кухнята. — Донесох буркан от балсама за всеки случай. — Целуна Брена леко по челото. — А сега — къде е сестра ми?

— В кабинета, във втората спалня — обади се Джуд. Надяваше се тонът й да е пълен с хладно достойнство, докато притискаше дрехите към гърдите си.

— Вътре има ли много чупливи неща?

— Моля?

Ейдан се надигна.

— Не обръщай внимание на виковете и трясъците. Ще се постарая щетите да са минимални.

— Какво искаше да каже? — просъска Джуд въпроса в момента, когато той напускаше стаята, и се хвърли да измъкне чифт панталони.

— О… — Брена се прозина шумно. Дарси никога не е особено весела, когато се буди.

При първия писък Брена запуши уши с ръце и простена. Изплашена, Джуд нахлузи пуловера и се отправи бързо към мястото, откъдето долитаха трясъци и ругатни.

— Махни си ръцете от мен, злодей такъв. Ще те ритам по задника оттук до вторник.

— Ако не станеш от леглото и не дойдеш на работа, твоят задник ще получи ритниците, момиче.

Думите и злият тон я стреснаха, но те не бяха нищо в сравнение с онова, което видя. Джуд нахълта в стаята точно в момента, когато Ейдан, със сурово и решително изражение, извлече от леглото полуголата Дарси.

— Грубиян такъв! Престани веднага! — извика Джуд. Решена да брани новата си приятелка, Джуд пристъпи напред. Намесата й разсея Ейдан за миг — време, достатъчно Дарси да свие ръка в юмрук, да оголи зъби и да го цапардоса в корема.

Джуд не възприе последвалия звук за напълно човешки. Разкъсвана между ново изумление и пристъп на чисто женско веселие, с което никак не се гордееше, тя видя как Ейдан се свлича на пода, а Дарси се нахвърля върху него като вълчица.

— Ох! Господи! По дяволите!

Той правеше каквото може, за да се защити, а сестра му нанасяше удари и хапеше точно както той я бе учил. Все още бе замаян от първия удар, но все пак успя да я притисне.

— Един ден, Дарси Алис Мери Галахър, ще забравя, че си жена и ще те фрасна.