Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 80

— Колко цивилизован е бил Уилям Пауърс.

— О, да. Уилям предложи да изчакаме пет до седем години. Тогава, ако обстоятелствата са приемливи, отново да обсъдим дали да имаме дете. Ако решим да имаме, щяхме да направим проучвания за добра детска градина и да изберем най-подходящата, с предучилищни занимания. С установяването на пола на детето щяхме да определим образователната програма до постъпването в колеж.

— Колеж? Преди бебето да се е родило?

— Уилям обичаше да обмисля нещата отрано.

— Според мен е бил пълен глупак.

— Вероятно не е толкова ужасен, колкото го изкарвам — Джуд се намръщи. — Вероятно. Много по-щастлив е с Алисън. — За неин ужас в очите й се появиха сълзи. Просто не бе щастлив с мен.

— Копеле. — Изпълнена със съчувствие, Дарси заряза дрешника и седна на леглото, за да прегърне Джуд през раменете. — Не те е заслужавал.

— Нито за една минута — съгласи се Брена и потупа Джуд по коляното. — Надуто, сковано, високомерно копеле. Ти си сто пъти по-добра от всякаква Алисън.

— Тя е руса — подсмръкна Джуд. — И има крака до сливиците.

— Изрусява се, обзалагам се — обади се Дарси. — А ти имаш чудесни крака. Направо разкошни. Не мога да откъсна очи от тях.

— Сериозно? — попита Джуд и избърса нос с опакото ръката.

— Страхотни са — Брена погали нежно прасеца на Джуд.

— Вероятно всяка вечер си ляга изпълнен със съжаление че те е загубил.

— О, по дяволите — избухна Джуд. — Беше един изключително скучен негодник. Нека Алисън му се радва колкото си иска.

— Сигурно никога няма да успее да се отърве от нея — обяви Дарси и Джуд се усмихна злорадо.

— Е, не съм чула всичко да е чак по мед и масло. — Изтри лицето си с ръце. — Никога не съм имала приятелки, които идват, напиваме се, а после разхвърлят дрехите ми навсякъде.

— Разчитай на нас.

И Дарси я стисна за ръката.

Някъде по време на преполовяването на третата бутилка вино Джуд сподели какво е видяла — какво й се е сторило, че е видяла — в старото гробище.

— Идва по кръвна линия — отсече Дарси компетентно. — Старата Мод имаше видения и често говореше с Добрите хора.

— О, я стига.

При възклицанието на Джуд Дарси само стрелна едната си изящна вежда нагоре.

— И го казва жената, току-що описала две срещи с Принца на феите?

— Не съм твърдяла такова нещо. Просто споменах, че срещнах този странен мъж два пъти. Или поне така ми се стори. Опасявам се, че имам тумор в мозъка.

При това предположение Брена направи гримаса.

— Глупости. Здрава си като вол.

— Ако това не е обяснението, ако няма физическа причина, тогава просто полудявам. Аз съм психолог напомни им тя. — Е, бях. Посредствен, вярно, но имам достатъчно опит да разпозная симптомите на сериозно умствено разстройство.

— Защо мислиш така? — настойчиво попита Брена. — Доколкото виждам, ти си изключително разумна жена. Мама смята, че заради това и заради изисканите ти маниери, ще ми окажеш добро влияние. — И тя тупна весело Джуд по рамото. — А и без това те харесвам.