Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 70

— Една жена не желае да й казват, че просто изглежда добре — промърмори Джуд, сядайки до гроба на Мод. — Иска да чуе колко е красива, неотразима. Колко страхотно изглежда. Няма значение дали отговаря на истината. — въздъхна тя и постави цветята до надгробния камък. — Защото когато думите се изрекат и се чуят, те стават абсолютната истина.

— Тогава позволи ми да кажа, че си прекрасна като цветята, които носиш в днешния хубав ден, Джуд Франсис.

Тя бързо вдигна поглед и срещна дръзките сини очи на мъжа, когото вече бе срещнала веднъж на това място. Очи, помисли си тя неспокойно, които толкова често вижда в сънищата.

— Тихо се придвижваш.

— Мястото изисква да се стъпва тихо.

Той приклекна. Меката трева и ярките цветя върху гроба на Мод останаха помежду им. Водата в древния кладенец сякаш напяваше старинна песен.

— Как се чувстваш в къщурката на Хълма на феите?

— Много добре. Близки ли имаш наоколо?

Ясните му очи леко потъмняха, обхващайки надгробните камъни и високата трева.

— Имам онези, които помня и които ме помнят. Някога обичах девойка; бях готов да й предложа всичко, което притежавам. Забравих само да й предложа сърцето си като първо и последно. Забравих да й кажа очаквани думи. — Когато погледна нагоре, изражението му бе по-скоро объркано, отколкото уверено. — Думите са важни за жените, нали?

— Думите са важни за всекиго. Не ги ли изречеш, остават празни.

Дълбоки, тъмни празнини, помисли си Джуд, където виреят съмнения и провали. Неизречените думи са не по-малко болезнени от плесници.

— Да, но ако мъжът, за когото си била омъжена, ти ги беше казал, сега нямаше да си тук, нали? — Тя премигна насреща му стресната, а той само се подсмихна. — Но той нямаше да ги изрече от сърце, щяха да са просто удобни лъжи. Вече знаеш колко неподходящ беше за теб.

Тръпка на страх премина но гърба й. Не, не страх, осъзна тя, останала без дъх. На вълнение.

— Откъде знаеш за Уилям?

— Знам това-онова. — Отново се усмихна леко. — Джуд, чудя се защо поемаш върху себе си вината за нещо, което не си направила. Но пък е факт, че жените винаги са били очарователна загадка за мен.

Баба й вероятно е говорила с Мод, а Мод — с този мъж, макар да не й бе приятно, че личният й живот и още повече — смущаващите неща в него, са били обсъждани от непознати, докато са си пиели чая.

— Не мога да си представя, че бракът ми и неговият провал представляват особен интерес за теб.

Ако ледените нотки в тона й го засегнаха, небрежното присвиване на раменете му не го показа.

— Е, винаги съм бил егоистично настроен. Каквото и да си направила или правиш, може да се окаже важно за най-голямото ми желание. Но се извинявам, ако съм те засегнал. Както казах — жените са загадка за мен.