Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 72

Спускайки се по хълма, видя на алеята пред къщурката си малка синя кола — Дарси Галахър точно излизаше с нея.

Беше облечена в джинси и яркочервен пуловер. Косите й се пилееха по гърба като необуздан черен копринен водопад. Бегъл поглед накара Джуд да въздъхне завистливо докато внимателно прибираше диаманта в джоба на панталоните си.

Веднъж, помисли си тя — един-единствен път — да успее да изглежда така нехайно привлекателна и напълно самоуверена. Неволно опипа диаманта и реши, че си струва да заплати с много скъпоценни камъни за това.

Дарси я зърна — с една ръка заслони очи, а с другата й махна.

— Ето те и теб. Била си на разходка, така ли? Денят е ясен, макар да казват, че довечера ще завали.

— Бях на гроба на Мод.

И разговарях с Принца на феите, а преди да изчезне във въздуха ми остави диамант, с който вероятно може да купя малка държава от Третия свят. С бегла усмивка на устните, Джуд реши да запази тази част от информацията за себе си.

— А аз изкарах няколко рунда с Шон. Изпитах желание да се поразходя с колата, та да ми се проветри главата. — Уж небрежно Дарси плъзна поглед по обувките на Джуд — опитваше се да прецени дали отговарят на нейния номер. Тази жена, помисли си Дарси, има фантастичен вкус по отношение на обувките. — Изглеждаш малко бледа — отбеляза тя, когато Джуд съвсем се приближи. — Добре ли си?

— Да, напълно. — Несъзнателно оправи косата си. Бризът бе измъкнал кичури от ластичето и косата й изглеждаше рошава, а не чудесно бухнала като на Дарси. — Защо не влезем да изпием по чаша чай?

— О, би било чудесно, но трябва да се връщам. Ейдан вероятно вече ме кълне. — После се усмихна ослепително.

— Дали пък не би се съгласила да се върнеш с мен — така ще го разсееш и ще забрави да ме скастри, задето съм излязла да се разходя.

— Ами аз… — Не, прецени тя, не е в състояние да се прави с Ейдан Галахър, когато чувства главата си така замаяна. — Наистина е редно да поработя. Имам да прегледам някои записки. — Дарси стисна устни.

— Ама на теб май наистина ти е приятно това, което вършиш, а?

— Да. — Каква изненада, помисли си Джуд. — Да, това, което върша, ми е изключително приятно.

— На твое място бих измислила всевъзможни причини, за да не работя. — Греещите й очи обходиха къщурката, градината, ската на хълма. — И бих умряла от самота съвсем самичка тук.

— О, не, тук е чудесно. Тихо е, гледката е прекрасна. Всичко.

Дарси сви рамене.

— Имаш Чикаго, където да се върнеш.

Усмивката на Джуд се стопи.

— Да. Имам Чикаго, където да се върна.

— Един ден непременно ще отида да го видя. — Дарси облегна на колата. — Както и всички големи градове в Америка. Всички големи градове по света. Ще пътувам първа класа, не си прави илюзии. — Засмя се и поклати главаа Но сега най добре да се връщам, преди Ейдан да е измислил някое пъклено наказание за мен.

— Надявам се да се отбиеш отново, когато разполагаш с повече време.

Влизайки в колата, Дарси отново й се усмихна ослепително.

— Довечера съм свободна, слава на небесата. Ще наминем с Брена по-късно и ще видим в каква каша ще се забъркаме. Като те гледам, една каша не би ти се отразила зле.