Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 69

Ако е терапия, крайно време е да позволя да започне да действа. Не може да ми навреди. Фактически — надявам се — дори вече действа. Изпитвам пристрастие към писането. Странна дума използвам, но е съвсем точна. Писането ми допада. Мистерията, свързана с него, начинът по който думите се нареждат върху страницата, за да изградят образ или да подчертаят определена мисъл, или просто да звучат.

Да виждам собствените си думи върху листа е страхотно. Изпитвам огромно удовлетворение, като ги чета особено като знам, че са мои. Част от това ме ужасява, защото е невероятно вълнуващо. През доста дълъг период от живота си съм се извръщала, отстъпвала съм, крила съм се от всичко плашещо. Дори когато е било вълнуващо.

Отново искам да се чувствам значима. Копнея за самоувереност. А под всичко това долавям дълбока и почти всеобемаща наслада от фантастичното. Защо и как е била потъпкана и от кого всъщност не е важно. Не и сега, когато откривам, че проблясванията все още са налице, все още са у мен. Достатъчно силни, за да дадат тласък да пиша, поне тайно. Искам да повярвам в легендите, в митовете, във феите и призраците. Какво лошо има в това? Не е възможно да ме нарани.

Не, помисли си тя, облягайки се назад с ръце в скута. Разбира се, че не може да ме нарани. Напълно безобидно е и ме кара да се чудя. А мина прекалено дълго време, откакто съм се чудила за последен път.

Въздъхна дълбоко, затвори очи и не усети нищо друго, освен сладостта на облекчението.

— Толкова се радвам, че дойдох тук — произнесе тя на глас.

Надигна се да погледне през прозореца, доволна, че използва писането, за да прогони изпитаното преди малко отчаяние. Прекараните тук дни и нощи уталожиха една заплашителна буря в душата й. Тези кратки моменти на радост бяха скъпоценни.

Извърна се от прозореца, обзета от копнеж за свеж въздух и простор. Навън ще обмисли другия аспект на новия си живот.

Ейдан Галахър, помисли си тя. Прекрасен, донякъде хаотичен и необяснимо заинтересуван от стабилната Джуд Ф. Мърей. Нека после човек да говори за фантастичното.

Е, може би времето, прекарвано с Ейдан, да не е така успокояващо, призна тя, макар да се стараеше така да гласи нещата, че никога да не са сами. Липсата на уединение обаче не го спираше да флиртува, да й мята онези продължителни настойчиви погледи, за които бе споменал, бавно да й се усмихва скришом, небрежно да докосва ръката й или косата, бузата.

Е, и какво лошо има в това, запита се тя, понесла букет свежи цветя към гроба на Мод. На всяка жена й се налага да флиртува. Вероятно и тя ще разцъфне бавно, като цветята в ръката й, но това е по-добре отколкото никога.

Страшно копнееше да разцъфне. Идеята беше колкото вълнуваща, толкова и плашеща. И разтърсваща като писането.

Не беше ли чудесно да открие, че й допада да флиртуват с нея, да я гледат сякаш е красива и желана? За Бога, ако остане в Ирландия предвидените шест месеца, ще навърши тридесет, преди отново да види Чикаго. Крайно време е да се почувства привлекателна, нали? Бившият й съпруг никога не бе флиртувал с нея. И ако не я лъже паметта, най-големият комплимент, който бе изричал, бе подхвърлянето, че изглежда добре.