Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 68

Изпълни доста ленти и листове. Акуратно ги дешифрираше и анализираше на компютъра си, докато отпива от чая, превърнал се вече в обичайната й напитка.

Понякога сънуваше себе си в истории, пълни с романтика и вълшебство, но го намираше за безобидно. Дори полезно, ако трябва да е докрай откровена. Ако участваше лично в историите, разбираше смисъла и мотивите по-добре.

Не възнамеряваше да губи време, като записва разсъжденията си именно в този вид. В една академична статия няма място за измислици или фантазии. Тя просто изследваше историите, за да намери опорна точка за тезата си, после щеше да пооправи езика и да изтрие случайно попадналите отклонения.

И какво, по дяволите, ще правиш после с тази статия Джуд, попита се тя. Какво наистина смяташ да правиш нея, дори да оправиш езика, да го усъвършенстваш и да го изсушиш? Ще се опиташ да я публикуваш в някое специализирано издание, което абсолютно никой не чете за удоволствие? Или да си организираш турне от лекции?

Самата идея за подобна перспектива, колкото и малка ди бе вероятността, я накара да се почувства все едно цяла дружина скаути връзват множество възли в стомаха й.

За миг зарови глава в ръце, почти готова да се поддаде на отчаянието. Нищо никога няма да излезе от тази стадия, от този проект. Глупаво е да мисли иначе. Никой няма да се събере на факултетен съвет да обсъжда прозренията и находките в статията на Джуд Ф. Мърей. И което е още по-лошо — тя самата не го желаеше.

Това не бе нищо друго освен вид терапия, начин да се отдалечи от ръба на кризата, която дори не успяваше да идентифицира.

Каква полза от всичките години учене и работа, ако не в състояние дори да намери точните термини за собствената си криза?

Лошо самочувствие, накърнено его, липса на вяра в собствената й женственост, неудовлетворение от кариерата.

Но какво лежи под всичко това? Какво се намира отдолу? Неустановен характер ли, запита се. Вероятно това е част от цялото. Беше се загубила някъде по пътя и онова, което бе останало, което разпозна, бе така бледо, толкова непривлекателно, че тя просто избяга.

Къде?

Тук, помисли си и истински се изненада, установявайки колко бързо се движат пръстите й по клавиатурата, а мислите й препускат и се изливат върху листа.

Тук се чувствам някак по-истинска, определено повече у дома, отколкото някога съм се чувствала в къщата, която купихме с Уилям, или в собствения си апартамент, където се преместих, след като се разделихме. И със сигурност повече у дома, отколкото в класната стая.

О, Господи! Само колко мразех класната стая! Защо никога не го признах, не го изрекох на глас? Не желая да правя това! Не желая! Искам нещо друго. Почти всичко друго би ме задоволило.

Защо се превърнах в такава страхливка и — което е по-лошото — станах толкова отчайващо скучна? Защо аз, която сега нямам пред кого да отговарям освен пред себе си, поставям под въпрос настоящия проект, щом ми носи такава наслада? Той ми дава наистина огромно удовлетворение. Не е ли възможно през този малък отрязък от време да се посветя на нещо, не така солидно, не така гарантиращо цел или краен резултат?