Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 62

— Толкова мило сте го намислили.

Джуд хареса идеята, но се опита да си представи как би реагирала майка й, ако тя и баща й решат да я изненада с нов хладилник.

Смайване, но и обида. Развеселена от предположението си, се засмя.

— Ако подаря на майка по-голям електроуред, ще си помисли, че съм изгубила разсъдъка си.

— Защото майка ти е с професия, доколкото си спомням.

— Да. И чудесно се справя с работата си. Но и майка ти е човек с професия. Всъщност професията й е да е майка.

Брена премигна и очите й засияха.

— О, това определено ще й хареса. Непременно ще й кажа следващия път, когато понечи да ме ритне по задника за нещо. О, я виж ти кой идва насреща. Красив като два дявола наведнъж и точно толкова опасен.

Брена удари спирачки и се наведе навън, за да поговори с Ейдан. В това време Джуд се превърна в кълбо от напрежение.

— Само бродиш нагоре-надолу — подхвърли Брена.

— Вече не го правя — възрази той и намигна. После взе отпуснатата върху прозореца ръка и огледа охлузената кожа на кокалчетата. — Какво си направила?

— Проклетият скапан хладилник се опита да ме ухапе.

Той цъкна е език и повдигна нараненото място към устните си. После погледът му се насочи към Джуд. — А вие, две прекрасни дами, накъде сте тръгнали?

— Ще закарам Джуд до дома й. Дойде да види майка. После отивам при Бетси Клуни да оправя прозорците й.

— Ако ти или баща ти имате време утре, печката в кръчмата прави номера и Шон е съсипан.

— Един от нас ще има грижата.

— Благодаря. Сега ще те разтоваря от пътничката ти.

— Внимавай с нея — подхвърли Брена, докато Ейдан заобикаляше пикапа. — Харесвам я.

— И аз. — Отвори вратата и подаде ръка. — Но я карам да се чувства нервна. Нали така, Джуд Франсис?

— Не, разбира се.

Понечи да слезе, но в следващия миг предвиденото елегантно движение се провали — беше забравила да освободи предпазния колан и той я дръпна обратно.

Преди да се засуети с него, Ейдан го разкопча, обгърна талията й и я свали. Това съвсем скова езика й дори не успя да благодари повторно на Брена, а младата жена — като се ухили и махна — отпраши надолу с пикапа.

— Това момиче кара като самия дявол. — Ейдан поклати глава и пусна Джуд, но веднага я хвана за ръката. — Не си идвала в кръчмата цяла седмица.

— Бях заета.

— Но днес не си толкова заета, нали?

— Всъщност би трябвало да…

— …ме поканиш вътре и да ми приготвиш сандвич. — Тя го зяпна смаяна и той се засмя. — Или ако предпочиташ, да дойдеш с мен на разходка. Денят е разкошен. Няма да те целувам, ако не желаеш и те притеснява.

— Не съм притеснена. Добре.

Той сведе глава и стигна на сантиметри от устните й, когато тя отстъпи.

— Не това имах предвид.

— Точно от това се опасявах. — Но леко се отдръпна. — Е, тогава просто ще се поразходим. Била ли си горе на хълма да видиш катедралата?

— Още не.

— Дори при цялото ти любопитство? Е, тогава ще отидем натам и ще ти разкажа легенда за твоята статия.

— Не съм си взела магнетофона. — Бавно вдигна ръката си, която все още държеше нейната и докосна дланта й с устни.