Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 60

Джуд издаде неопределен звук. Майка й положително мислеше за нея, но чак активно да усеща липсата й — едва ли. При начина на живот, който водеха родителите й, не си го представяше.

— Аз…

Джуд млъкна — откъм задната част на къщата се чуха високи, яростни ругатни.

— Мамицата ти, коварно чудовище такова. Ще те изхвърля със собствените си ръце да се потрошиш по скалите.

— Брена прилича на баща си и в други отношения — продължи Моли и отпи от чая, докато ругатните и заканите на дъщеря й ехтяха над ударите и трясъците. — Добро, умно момиче е, но понякога бързо си изпуска нервите. Спомена ми, че се интересуваш от цветя.

— Да — Джуд прочисти гърлото си; ругатните продължаваха да ехтят. Искам да кажа, не знам много за градинарството, но ми се ще да поддържам цветята около къщурката. Канех се да си купя някои книги.

— Чудесно. Човек може да научи много от книгите. Брена обаче е готова да я вържеш по лице върху мравуняк, но не и да прочете някакви указания. Предпочита да разглоби нещо на части. Аз самата разбирам малко от градинарство. Ако искаш, да се поразходим и да видиш какво съм направила. После ще ми кажеш какво точно те интересува.

Джуд остави чашата.

— Наистина ще ми бъде много приятно.

— Чудесно. Да оставим Брена да фучи и трещи, преди да си го изкара на нас. — Надигна се, но видимо се поколеба. — Мога ли да видя ръцете ти?

— Ръцете ми?

Озадачена, Джуд ги протегна и се изненада, че Моли ги стисна здраво.

Старата Мод имаше като твоите ръце. Бяха, разбира се, набръчкани и изкривени от артрита, но бяха тесни и елегантни. На младини пръстите й сигурно са били дълги и прави като твоите. Ще се справиш, Джуд. — Моли задържа ръцете й още малко. Очите им се срещнаха. Имаш добри ръце за градинарство.

— Искам да се справя добре — изтърси Джуд, изненадвайки сама себе си.

Очите на Моли се стоплиха.

— Тогава ще се справиш.

Следващият час бе наистина чудесен. Омагьосана от цветята и запленена от безкрайното търпение на Моли, Джуд се отърси от всякаква стеснителност и резервираност.

— Онова там с нежните листа е ралица. Ще разцъфне с меки разнообразни цветове — обясняваше Моли, — а онези чаровни двуцветни камбанки са кандилчета. — Посочваше и други, все с хубави имена — далия, равнец.

Джуд знаеше, че ще забрави имената или ще обърка, но бе истинско чудо да научава кои ще разцъфнат през пролетта, кои ще изчакат лятото; кои са по-издръжливи, кои — крехки; кои привличат пчелите, кои пеперудите.

Не се притесняваше да задава и най-елементарни въпроси. Моли се усмихваше, кимаше и обясняваше.

— Със Старата Мод постоянно се разхождахме с цветя, садяхме, разменяхме си семена и разсад. Затова имаме почти еднакви цветя. Все пак тя предпочиташе по-нежните, а аз по-ярките. Някой ден ще намина, ако не възразяваш, да погледна дали не трябва да правиш нещо, за което не си се сетила да ме питаш.