Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 61

— Много ще съм ти задължена. Особено като знам колко си заета.

Моли наклони глава. Лицето й бе свежо и лъчезарно като градината й.

— Ти си симпатично момиче, Джуд. Ще ми бъде приятно да прекарвам по някой и друг час в градината с теб. A и имаш много добри обноски. Ще се радвам Брена да усвои малко от тях. Тя е с добро сърце и голям ум, но е малко грубовата. — Моли плъзна поглед над рамото на Джуд възкликна: — За вълка говорим, а той… Е, справи ли най-сетне, Мери Брена?

— Беше истинска битка, но я спечелих. — На бузата, имаше мазно петно, а по кокалчетата на лявата ръка засъхнала кръв. — Сега вече ще работи, мамо.

— По дяволите, момиче, знаеш, че си бях наумила да купим нов.

— О, този ще работи още години. Весело целуна майка си по бузата. — Трябва да вървя. Обещах да оправя прозореца в къщата на Бетси Клуни. Искаш ли да те откарам обратно, Джуд, или ще поостанеш?

— Време е и аз да тръгвам. Наистина ми беше много приятно, Моли. Благодаря.

— Идвай винаги щом ти се прииска компания.

— Непременно. О, оставих си чантата вътре. Ще изтичам да я взема, ако не възразяваш.

— Бягай — Моли изчака вратата да се затвори зад Джуд. — Жадна е — промърмори тя.

— Жадна ли, мамо?

— Да бъде, да живее. Страхува се обаче да пие прекалено бързо. Разумна е и поема нещата на малки глътки, но от време на време…

— Според Дарси, Ейдан и е хвърлил око.

— О, така ли? — Развеселена, Моли се обърна да погледне към дъщеря си. — Това вече ще бъде бързо и чудесно пиене, не смяташ ли?

— Дарси ми каза, че веднъж го шпионирала как ухажвал едно от момичетата на Дъфи. Когато спрял да я целува, тя залитнала като пияна.

— Не е работа на Дарси да шпионира братята си — отбеляза Моли строго. Но попита: — Кое от всичките момичета на Дъфи? Не, не. Ще ми кажеш по-късно — добави тя припряно, виждайки Джуд да излиза от къщата.

— Е, значи си доволна от посещението — подхвана Брена вече в пикапа.

— Майка ти е чудесна. — Джуд импулсивно се извърна да помаха, докато Брена излизаше от алеята с характерната си бързина и ентусиазъм. — Ще забравя половината неща, които ми каза, но положих добро начало.

— Мисля, че й беше приятно да разговаря с теб. Пати също я бива в градината, но напоследък съвсем се е захласнала по Кевин Рейли. Прекарва повечето време да въздиша по него със замечтан поглед.

— Страшно се гордее с теб и сестрите ти.

— Това е част от работата на майката.

— Да, но не всички го правят — настоя Джуд. — Вероятно си свикнала, затова не го забелязваш, но е прекрасно да видиш такова нещо.

— Каква си само — замислено отбеляза Брена, — обръщаш голямо внимание на тези неща. Научила ли си се, или го носиш у себе си?

— И двете, предполагам. И забелязах още колко се гордее с теб, че оправи хладилника, макар да се надяваше да не успееш.

Брена извърна глава към Джуд и се засмя.

— Своенравната купчина едва не ме провали. Но трябваше да се справя — с татко преговаряме за чисто нов хладилник. Истински красавец при това. Не сме се споразумели обаче докрай. Едва ли ще ни го доставят по рано от една-две седмици. Ако искаме да направим изненадата, налага се онази хриптяща бракма да изтрае още малко.