Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 59

— Да, вярно е. — Джуд седна вдървено. — Беше много мил. Толкова се смути. Ейдан не е трябвало да го кара да го прави.

— Така си връща на Джак за сцепената устна. — Размърда се на стола и кръстоса обутите си в ботуши крака. Очите й засияха. Чудя се как въобще е успял да го цапне. Много рядко забавен от уискито юмрук се стоварва върху Ейдан Галахър.

— Вината е моя, предполагам. Неволно извиках… — По-скоро изпищях, помисли си Джуд, изпълнена с отвращение към себе си. — Вероятно го разсеях и така получи юмрук в лицето. Главата му отскочи назад, а от устата му потече кръв. Никога не бях виждала подобно нещо.

— Сериозно? — Смаяна, Брена стисна устни. Дори в женско домочадие като тяхното от време на време се размахваха юмруци. Най-често нейните. — В Чикаго не се ли бият?

Джуд се усмихна.

— Не и в квартала, където живея — поясни тя. — Ейдан често ли се бие с клиентите си?

— Не. Е, навремето все той започваше. Но сега, ако някой прекрачи границата и не се държи както трябва, Ейдан се оправя с приказки. А повечето хора и без това предпочитат да не го предизвикват. Семейство Галахър са известни с мрачните си настроения и избухливостта си.

— За разлика от семейство О’Тул — подметна Моли суховато, внасяйки подноса с чай, — които са със слънчево настроение ден и нощ.

— Истина е. Бренда скочи и звучно целуна майка си по бузата. — Ще се погрижа за хладилника, мамо. Ще го направя като нов.

— Не е работил като нов откакто се роди Алис Мей, а това лято тя навършва петнадесет. Бягай там преди млякото да се вкисне. Добро момиче е моята Брена — продължи Моли, когато дъщеря й излезе. — Всичките ми дъщери са такива. Ще вземеш ли бисквитки с чая, госпожице Мърей? Вчера ги пекох.

— Благодаря. Моля, наричайте ме Джуд.

— Добре, но пък ти ми викай Моли. Приятно е да имаш отново съседка в къщурката на Хълма на феите. Старата Мод щеше да е доволна. Нямаше да й е приятно къщата да е празна. Не, за теб няма, шишко.

Последните думи Моли отправи към котката, скочила върху облегалката на стола й. Бързо-бързо я бутна на пода, но все пак я почеса зад ушите.

— Имаш чудесна къща. Много ми е приятно да я гледам, когато се разхождам.

— Доста е пристроявана, но ни устройва. — Моли наля чая в хубави порцеланови чаши и се усмихна, докато поставяше обратно чайника. — Моят Майк все добавяше по някоя стая, а когато Брена порасна достатъчно, за да върти чука, двамата се съюзиха срещу мен и започнаха да правят с къщата каквото искат.

— С толкова много деца ви е било нужно повече пространство предполагам. — Джуд пое чашата с чай и две изпечени до златисто бисквити. — Брена спомена, че имаш пет дъщери.

— Пет, но понякога ми се струват двадесет, особено като се съберат всичките. Брена е най-голямата, любимка е на баща си. Морийн ще се жени през есента. Подлудява ни с приготовленията и с дрязгите с нейния млад мъж, а Пати, току-що се сгоди за Кевин Рейли. Сигурна съм, че не след дълго и тя ще ни прекара през същите мъки като Морийн. А Мери Кейт е в университета в Дъблин. Учи компютри и разни други работи. Малката Алис Мей — изтърсачката — прекарва цялото си време с животните. Постоянно ме уговаря да приберем всяко ранено пиле в областта. — Моли направи пауза. — Но не са ли наоколо, страшно много ми липсват. Както съм сигурна, че и ти липсваш на майка си сега.