Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 58

Наоколо всичко бе потънало в цветя — подредени по цвят и форма, те представляваха великолепен килим: насадени в лехите или в многобройни саксии от червена глина, стигаха чак до вратата.

Привидно сияеха безразборно, но всъщност цареше строг ред, прецени Джуд пред прага на къщата. Верандата, изтъркана до блясък, съперничеше по чистота с операционна зала. Джуд неволно трепна, когато Брена нехайно остави отпечатъци от ботушите си.

— Мамо! — изкънтя гласът й в спретнатия коридор и нагоре по извитото стълбище. Отнякъде се измъкна дебела сива котка и започна да се отърква в краката й. — Водя гости.

Къщата мирише на жена, бе първата мисъл на Джуд. Не само на цветя, не само на препарат за полиране. Долавяше се едва различим женски аромат парфюми, червила, шампоани — онези сладки миризми, които винаги витаят около младите жени.

Помнеше този аромат от колежа и се зачуди дали затова стомахът й се сви. Чувстваше се неловко и не на място сред всички онези доверяващи се едно на друго момичета.

— Мери Брена О’Тул, ще имам грижата да ти съобщя когато изгубя слуха си. Тогава можеш да ми викаш.

Моли се появи в коридора. Разпасваше къса розова престилка.

Беше набита, не по-висока от дъщеря си, но определено по-пълна. Позагубилата й лъскавина коса бе прибрана и пригладена. На пълничкото й хубаво лице се появи усмивка, а дружелюбните зелени очи засияха приветливо преди да подаде ръка за поздрав.

— Значи си довела госпожица Мърей да ме види. Доста приличаш на баба си… Много мила жена. Радвам се да запознаем.

— Благодаря. — Десницата, поела ръката на Джуд, силна и твърда — цял живот бе градила дом. — Дано не идвам в неподходящ момент.

— Съвсем не. Около семейство О’Тул непрекъснато се явява едно-друго. Ела да поседим в гостната. Ще приготвя чай.

— Не бих искала да ви създавам грижи.

— Какви грижи? — Моли я стисна окуражително по рамото, все едно бе някоя от дъщерите й. — Точно ще ми правиш компания, докато тази девойка тук тропа из кухнята и ругае. Брена, казвам го точно както ще го кажа и на баща ти, щом ми се мерне пред очите: време е тоя хладилник да бъде изнесен от къщата ми и да се купи нов.

— Ще го оправя.

— Вие двамата все това повтаряте. Поклати глава, въвеждайки Джуд в гостната, подредена с удобни столове и свежи цветя. — При толкова много сръчни хора, които никога не искат да изхвърлят нищо, това е истинско бреме, госпожице Мърей. Постоянно чувам: „Ще го оправя.“ И Брена, помогни на госпожица Мърей да се почувства у дома, докато се погрижа за чая. После ще опитваш да оправиш хладилника.

— Няма да се опитвам, а ще го оправя — промърмори Брена, когато майка й се отдалечи и нямаше вероятност да я чуе. — А дори и да не успея, ще стане за части, нали?

— Части за какво?

Брена извърна глава назад, после отново погледна Джуд и се ухили.

— О, за това-онова, където потрябват. Чух, че миналата неделя Джак Бренан дошъл да иска извинение с букет цветя.