Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 57

— Чудесна компания е, но дали не лишавам майка ти от присъствието й.

— В момента е достатъчно заета, за да се пита къде ли е Бети. Хладилникът пак се развали. Тръгнала съм да го ритна. Не те видях в кръчмата през седмицата.

— О, не. Работех. Почти не съм излизала.

— Но днес се каниш да го направиш — кимна тя към чантата на Джуд.

— Мислех да отида с колата до Уотърфорд да потърся книги по градинарство.

— О, няма смисъл да ходиш чак там, освен ако не си си го наумила твърдо. Ела у дома и поговори с мама, докато се занимавам с хладилника. Ще й бъде приятно, а и ще ме предпазиш от въпросите й.

— Едва ли очаква гости. Не бих искала…

— Вратата винаги е отворена.

Тази жена е толкова странна, помисли си Брена. Почти никога не изрича наведнъж повече от няколко думи освен ако не й ги теглиш с ченгел. Според Брена определено мисис Моли О’Тул би била в състояние да извлече някаква информация от нея.

— Хайде, качвай се — покани тя и свирна на кучето. Бети излая радостно, втурна се към пикапа и елегантно скочи отзад.

Джуд трескаво търсеше някакво учтиво извинение, но всичко, което й хрумваше, й се струваше сковано и грубо. Усмихна се плахо, спусна резето на портата и отиде до пикапа.

— Сигурна ли си, че няма да преча?

— Напълно.

Брена й се усмихна насърчително, изчака я да се качи и излезе на заден ход от алеята.

— Господи! Какво?

Бренда рязко натисна спирачките, а Джуд опря ръце на таблото, преди да забие глава в предното стъкло. Не бе имала време да сложи предпазния колан.

— Ти… — Опитвайки се да регулира дишането си, Джуд бързо препаса колана. — Никога ли не се притесняваш, че по пътя може да идва кола?

Брена се засмя с цяло гърло и потупа Джуд приятелски по рамото.

— Е, нямаше, нали? Не се притеснявай. Ще те откарам цяла. Обувките ти са прекрасни — добави тя, макар да не вярваше, че са толкова удобни, колкото ботушите й.

— Дарси се обзалага, че носиш обувки, правени в Италия. Така ли е?

— Ами… — Леко намръщена, Джуд погледна към спретнатите си черни мокасини. — Всъщност — да.

— Дарси е запалена по модата. Обожава да разглежда списания и каталози. Като момичета доста мечтаехме над тях.

— Тя е изключително красива.

— О, да, определено. Всички от семейство Галахър са подчертано привлекателни.

— Странно — такива симпатични хора, а не са обвързани по-специално с никого.

Още докато го изричаше, стараейки се да звучи колкото възможно по-непринудено, се наруга мислено за проявеното любопитство.

— Дарси не се интересува — никога не се е интересувала от местните ергени. Най-много да пофлиртува с някой. Ейдан… — Сви рамене. — Откакто се върна сякаш се е оженил за кръчмата. Или е изключително дискретен. Шон…

Челото на Брена се свъси, докато поемаше по алеята към тяхната къща.

— Не вижда дори пред носа си, ако питаш мен.

Кучето скочи от пикапа и се вмъкна през задната врата.

Намръщеното изражение на Брена изчезна и тя продължи:

— Ако си намислила да пазаруваш в Уотърфорд сити или Дъблин, Дарси е момичето за теб. Не обича нищо повече от обикалянето по магазините, пробване на дрехи и обувки, мазане с гримове и пудри. Но ако печката ти прави номера или покривът ти протече… — Намигна, докато въвеждаше Джуд през предната врата, — …само ми се обади.