Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 56

Нямаше нищо изненадващо или обезпокоително.

И все пак не намираше настроението си подходящо за записки в дневника. Изключи компютъра. От неделя почти не бе излизала — работеше. Това бе причината, а не за да избягва някого, и макар работата да я удовлетворяваше, да я зареждаше по някакъв начин със сили, време беше да си покаже носа.

Да отскочи с колата до Уотърфорд за продукти, може и да потърси книги по градинарство. Друга възможност е да поопознае по-широк участък от района, а не да се разхожда само по близките хълмове и ниви. А и колкото повече шофира, определено толкова по-уверена ще бъде, че успява да се справи.

Самотата, напомни си тя, е успокояваща. Но заплашва да те задуши, да те накара да забравяш, прецени тя. Нали тази сутрин се наложи да погледне календара, за да установи дали е сряда или четвъртък?

Навън, изкомандва се, докато търсеше чантата и ключовете. Изследвай, пазарувай, гледай хората. Снимай, добави тя и напъха в чантата фотоапарата. Със следващото писмо ще изпрати снимки на баба си.

А после ще поостане в града и ще се нагости с хубава вечеря.

Но щом стъпи навън, си даде сметка, че предпочита да се помотае точно тук, в хубавата градина е изглед към зелените поля, сенчестите планини и дивите скали.

Какво ще й навреди да поплеви половин час преди да тръгне? Добре, не е облечена подходящо, но какво от това? Нали вече знае как да се справя с прането?

Като се изключи жилетката, която неизвестно защо придобила кукленски размер, експериментът се оказа успешен.

Наистина не различаваше плевел от маргаритка. Ще трябва да се научи, нали? Затова няма да изскубва нищо, което изглежда красиво.

Въздухът бе така мек, светлината — така прекрасна, облаците — така гъсти и бели.

Нещо прошумоля до портата. Жълтата кучка танцуваше изкусително и Джуд се предаде — само половин час — обеща си тя и отиде да пусне животното. Погали го, потупа го, а то едва не се разтопи в краката й от преданост.

— Цезар и Клио не ми позволяват да ги докосна — промърмори тя, сетила се за снобските котки на майка си. — Изпълнени са с прекалено много достойнство. — Изсмя се, а кучето се преобърна по гръб и оголи корем.

— А ти нямаш никакво достойнство. Точно това ми харесва у теб.

Отбеляза си наум да купи нещо вкусно за кучето. В следващия момент на пътя се появи пикапът на Брена и зави рязко по нейната алея.

— О, значи вече си се запознала с Бети.

— Така ли се казва? — Джуд се надяваше усмивката й да не е толкова глупава, колкото се чувстваше, когато кучето зарови гальовно нос в ръката й. — Много е дружелюбна.

— Има особена слабост към дамите. — Подпряла ръце на отворения прозорец, Брена облегна брадичка на тях. Чудеше се защо жената изглежда смутена, че са я заловили как гали куче. — Обичаш кучета, така ли?

— Явно.

— Когато вече не е добре дошла, просто я избутваш през портата и тя ще се прибере вкъщи. Нашата Бети винаги разбира кога се държат мило с нея и няма нищо против да се възползва.