Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 55

— Мисли за думите ми и за мен, Джуд Франсис, докато не попаднеш в ръцете ми.

Когато вратата зад него се затвори, тя остана на мястото си без да помръдне. И макар да мислеше за станалото, за Ейдан и за всички подходящи брилянтни отговори, които би могла да му даде, най много мислеше за усещането когато той я притисна до себе си.

Глава 7

Записвам легенди — отбеляза Джуд в дневника си — намирам проекта за по-интересен от очакваното. Записите от баба ме карат да се чувствам все едно е тук. Току-що ги прослушвах, сякаш седеше срещу мен. И, което бе още по-чудесно, като че ли съм дете и тя е дошла с приказка за лека нощ.

Подхвана историята за лейди Гуен с думите, че ще ми я разкаже за първи път. Вероятно греши, докато слушах Ейдан, някои откъси ми бяха познати.

Логично беше да сънувам историята — споменът от разказа на баба е останал в подсъзнанието ми и сега тук в къщурката, той се освобождава.

Джуд спря да пише и забарабани с пръсти. Да, разбира се, това е обяснението. Сега, като го записа, се почувства по-добре. Същото упражнение задаваше на студентите си първокурсници. Изложете мислите или колебанията си по определен проблем в свободен стил, без задръжки. После седнете, прочетете написаното и изследвайте собствените си отговори.

Тогава защо не описа в дневника срещата си е Ейдан? Не драсна нито ред нито как я притисна между печката и тялото си, нито как я целуна и обяви, че е вкусна. Нито какво изпита или си помисли.

Господи. Само при спомена за случилото се стомахът й отново се сви.

Все пак това е част от експеримента и е редно преживяванията, мислите и чувствата й да намират място в дневника.

Но не желаеше да вниква дълбоко в мислите и чувствата си. При всеки опит за анализ чувствата превръщаха разума й в пихтия.

— Освен това няма значение — отбеляза тя на глас. Въздъхна, размърда рамене и отново постави пръсти върху клавиатурата.

Интересно е, че версията на баба за историята на лейди Гуен почти съвпада е разказа на Ейдан. Всяка дума се оформя от разказвача, но героите, подробностите, тонът на историята са сходни.

Това е ясен случай на добре отрепетирана и умела устна традиция — говори за хора, които достатъчно уважават това изкуство и го пазят колкото е възможно в чист вид. Освен това ми подсказва — от психологическа гледна точка — как една история се превръща в легенда, а легендата започва да се възприема като истина. Умът чува — отново и отново — същата история, същия ритъм, със същия тон и започва да я възприема като истинска.

Сънувам тези неща.

Джуд отново спря и се загледа в екрана. Не беше възнамерявала да напечата това. Но мисълта просто се мерна в главата й и изтече през пръстите. Но беше истина, нали?

Тя ги сънуваше почти всяка нощ — принцът върху крилатия бял кон, забележително приличащ на мъжа, когото видя до гроба на Мод. Жената със сериозния трезв поглед, чието лице си мислеше, че вижда — всъщност беше видяла, поправи се Джуд, на прозореца на къщурката.

Несъмнено подсъзнанието й им бе придало тези образи. Това е напълно естествено. Според легендата историята се бе развила в къщурката, където тя живее — семената естествено бяха посети и разцъфваха в сънищата й.