Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 53

— Добре…

— Долавяше надигащата се у нея паника.

— Хубава идея. Трябва…

— Приятно ли ти беше снощи? Хареса ли ти музиката?

— Аха… — Ейдан ухаеше на дъжд и мъж. Тя не знаеше какво да прави с ръцете си. — Да. Музиката беше великолепна.

— А знаеш ли думите?

Сега беше близо — много близо — и виждаше тънкия черен кръг около зелените й ириси.

— Някои. Искаш ли още чай?

— Не бих възразил. Тогава защо не пееше?

— Да пея?

Гърлото й бе напълно пресъхнало от нерви.

— Наблюдавах те през по-голямата част. Въобще не запя — нито куплетите, нито припевите.

— Не. Не пях. — Той наистина трябва да се отмести, отнемаше въздуха й. — Пея само когато съм нервна.

— Това ли е истината?

Продължавайки да наблюдава лицето й, се притисна към нея — остана смаян колко добре прилепва тялото му към нейното.

Сега тя вече знаеше какво да нрави с ръцете си. Вдигна ги и бързо и ги опря в гърдите му.

— Какво правиш?

— Ще ми се да те чуя как пееш. Затова те изнервям.

Тя се насили да се разсмее, но при опита да се размърда, се притисна по-плътно към него.

— Ейдан…

— Само малко да те изнервя — промърмори той, сведе устни и леко докосна брадичката й. — Трепериш. — Още една целувка — лека, но възбуждаща. — Спокойно. Искам да те разнежа, не да те изплаша до смърт. — Всъщност правеше и двете. Сърцето й биеше в гърдите и отекваше в ушите й. Той бавно обсипваше брадичката й с целувки, а ръцете й останаха заклещени върху силните му гърди. И тя се чувстваше великолепно слаба и женствена.

— Ейдан, ти… Това е… Не мисля…

— Да, това е чудесна идея. Хайде и двамата просто да спрем да мислим за няколко минути.

Хвана долната й устна — възхити се на мекотата й — със зъби. Джуд тихо простена; очите й се замъглиха, станаха по-тъмни. Остро желание прониза слабините му.

— Господи, колко си сладка…

Пръстите му се откъснаха от плота и я погалиха по скулата. Тъй като я държеше там, където искаше, се насочи към устните й. Опита, а после напълно се потопи във вкуса им.

Тя очевидно бе на път да се предаде, но той все пак използва зъбите си, за да я накара да простене. И навлезе по-дълбоко, отколкото възнамеряваше.

Тя продължаваше да потреперва — напомняше му вулкан, готов да изригне; за буря, на път да се разрази. Ръцете й оставаха притиснати между двамата, но пръстите й сега стискаха ризата му и се държаха здраво.

Дочу го да мълви нещо, от което кръвта и закипя. Устата му бе така гореща, така веща, а тялото му стегнато, силно. Ръцете му я докосваха по лицето нежно, сякаш бяха крилца на пеперуда. Не й остава друго освен да дава, да дава, дори когато една шокираща, непозната за нея част от собственото й тяло я тласкаше да взима.

Когато той се отдръпна, все едно изтегли света от нея.

Остави ръце върху лицето й, изчака очите й да се отворят, да се прояснят. Първоначално възнамеряваше само да вкуси, да се наслади на момента. Да провери. Но нещата прекрачиха очакванията му и излязоха извън контрол.