Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 48

— Някои сигурно са ти познати под една или друга форма. Устните истории се различават тук-там в зависимост от мястото или разказвача, но същността им е една и съща.

Тя продължаваше да въси вежди. Ейдан вдигна чайника и напълни чашите.

— Да вземем например Дядо Коледа. На някои места се спуска през комина, на други — пълни обувките със сладки, но основата на легендата има общи корени. Именно общото се повтаря във времето и в различните страни, интелектът стига до извода, че митът има ядро.

— Вярваш ли в Дядо Коледа? — Докато оставяше чайника, очите му срещнаха нейните.

— Вярвам във вълшебството; най-доброто, най-истинското от него е в сърцето на човека. Тук си вече няколко дни, Джуд Франсис. Не долавяш ли никакво вълшебство?

— Атмосферата… — започна тя и включи магнетофона. Атмосферата в тази страна определено е благоприятна за формирането на митове. След инвазията на викингите, на нормандците към келтския фолклор са се прибавили нови културни семена…

— Важно е мястото. — възрази Ейдан. — Не хората, които са се опитали да завладяват, а земята, хълмовете и скалите тук. Витае във въздуха. И кръвта, проляла се в битките, за да бъдат опазени. Но накрая ирландците са асимилирали викингите, нормандците и другите, а не обратното…

В думите му звучеше гордост, която тя разбираше и уважаваше. Отбеляза обаче:

— И все пак си остава фактът, че тези хора са дошли на острова, женили са се за жените тук, създавали са деца, донесли са своите суеверия и вярвания.

— Кой е пристигнал пръв: историята или разказвачът? Това ли е част от изследването ти?

Бърз е, прецени го тя. Остър ум и смислени аргументи.

— Не можеш да изучаваш едното, без да обърнеш внимание на другото. Важно е кой го разказва и защо, така както и какво точно се разказва.

— Добре. Ще чуеш една приказка, разказана от дядо ми, той пък я знае от неговия баща и така върви назад до незапомнени времена, защото по тези брегове и хълмове от векове има представители на семейство Галахър.

— Приказката е предавана по бащина линия, така ли? — прекъсна го Джуд и в отговор на вдигнатите му вежди уточни: — Много по-често майката предава приказките от поколение на поколение.

— Вярно е, но в Ирландия бардовете по принцип са мъже. Говори се за един Галахър, пристигнал по тези места, пеейки приказките си срещу дребни монети и чаша бира; казват, че видял със собствените си очи онова, което ще ти разкажа, а останалото чул от Карик — Принца на феите. След време разказвал легендата на всеки, пожелал да я чуе.

Живите пламъчета в очите на Джуд, издаващи интереса й, го накараха да замълчи за момент. После продължи:

— Живяла девойка на име Гуен. Имала скромен произход, но била с благородно сърце и обноски. Косите й били светли като зимна слънчева утрин, а очите — зелени като мъх. Из цялата страна говорели за красотата й. Стъпвала гордо, защото имала стройна и гъвкава снага, но била скромна. И понеже майка й починала при раждането, се грижела за дома на застаряващия си баща. Правела каквото й кажели и каквото се очаквало от нея. Никой никога не я чул да се оплаче. Понякога вечер я виждали да се разхожда по скалите и да гледа морето, сякаш копнеела да и поникнат криле и да полети.